Очаква се ЕС да осигури милиарди евро за да подпомогне развитието на българското земеделие между 2007 и 2013 г. Тези финанси са крайно необходими за един сектор, който по настоящем се бори със скорошни неволи, намалено държавно финансиране и ред предизвикателства, дошли с членството в ЕС.

Говорейки на откриването на 15-тото международно земеделско изложение в Добрич, изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие" Димитър Тадаръков каза, че от 6-те и половина милиарда евро, 3.2 млрд. евро ще бъдат разпределени за земеделско и селско развитие, докато остатъкът ще бъде даден под формата на директни плащания и помощи за земеделските производители.

Обявяването на такова широкомащано финансиране е добре дошло облекчение за един сектор, който напоследък преживя тежки времена. В последните дни на юли южната община Чепеларе беше покосена от няколко пожара и през първата седмица на август наводнение опустоши 1200 дка., една четвърт от обработваемата земя на община Цар Калоян.

Суша по-рано тази година допринесе за слаба реколта със житни култури, стигащи рекордно ниското равнище за близките пет години от 2.2 милиона тона. Въпреки 10%-ното увеличение на засадената земя, цифрата е доста по-ниска в сравнение с миналогодишната реколта от 3.2 млн. тона и Софийската стокова борса съобщи, че пшеницата бе продавана за 205 евро за метричен тон през август, два пъти цената, на която се продаваше по същото време миналата година.

В резултат на това министерството на земеделието търси начин да внесе до милион тона зърно от Унгария. Правителството също реши да отпусне към 3.85 млн. евро на зърнопроизводителите, за да ги компенсира за загубите им.

Докато правителствената намеса е добре дошла, тя не може да скрие факта, че правителствените фондове за земеделие бяха орязани от първоначално предвижданите 612 млн. евро на само 327 евро за 2007г. Това се случи въпреки значението на сектора за икономиката на страната - земеделието отчете дял от 7% от БВП на страната миналата година - и факта, че мониторинговите доклади на Европейската комисия изтъкнаха сектора като нуждаещ се от повече правителствено внимание.

Друга причина за допълнително внимание е, че българските стопанства са в голямата си част неконкурентноспособни на новите пазари, отворени от присъединяването към блока ЕС-27. Докато на производителите на биогорива, вино, плодове и зеленчуци в страната им се предоставиха новите възможности да продават в Европа, други земеделски стопани се оказаха изиграни от големи международни производители. В основите на този проблем е малкият размер на българските стопанства, които са големи средно по три хектара. След падането на комунизма, земята, която беше обработвана кооперативно, бе върната на старите собственици или техните наследници и до съвсем скоро се правеше много малко за да се консолидират или модернизират тези парчета земя.

Раздробения характер на българските стопанства не само поставя предизвикателства в смисъл на икономии от мащаб и производителност, но е и пречка за финансирането, тъй като субсидии на ЕС се отпускат само на стопанства над 10 хектара.

В отговор на това процесът на консолидиране на аграрна земя набра скорост през 2004 г. и през 2005 бе основан първият специален инвестиционен фонд Елана Фонд за земеделска земя. На Българска фондова борса сега има листвани шест АДСИЦ за недвижими имоти, работещи в аграрния сектор. Целта е да създадат по-ефективни стопанства, но и да се печели от подценена поземлена собственост. От 2004г. насам средната цена на един хектар земеделска земя се е качила с 90% на 1300 евро.

Като добавка към отварянето на чуждестранните пазари, наличието на финансиране е ключово предимство от приемането в ЕС. Специалната присъединителна програма за селскостопанско и селско развитие (САПАРД) вече е осигурила над 444 млн. евро за Българското земеделие с още 82 млн. евро, които ще ги последват до края на годината. Тези фондове, които имат за цел модернизация на производството и подобряване на земеделската администрация, комбинирани със структурните фондове на ЕС, които целят да подобрят водоснабдяването в страната, ще помогнат на сектора да се развие.

Въпреки всичко въпросът как тези фондове ще бъдат получени и разпределени е много внимателно проучван. Един доклад на Европейската комисия за състоянието на българските контролни институции и разплащателни агенции в момента е в процес на писане за публикуване през ноември. Ако този доклад изкаже значителни съмнения относно способността на двете най-млади членки на ЕС да усвоят средствата и да ги използват по ефективен начин, то може да бъде активирана предпазна клауза и финансирането да бъде спряно.

И докато фигурата на Тадаръков и сега изглежда внушителна, само продължително правителствено усилие за реформиране на сектора ще даде възможност фондовете да бъдат успешно изразходвани.

Превел от английски: Емил Бонев