"Емил Хърсев, финансист: Популизмът взе връх в дебата за дълга" е заглавиe от в. "Труд"
- Господин Хърсев, депутатите одобриха договора с 4 банки (Ситигруп, Ейч Ес Би Си, Сосиете Женерал и Уникредит) за поемането на дълг на международните пазари от 8 млрд. евро до 2017 г. Как гледате на практиката дългосрочно да се планира излизането на външните пазари?
- Важно е да се отбележи, че договорът не е за емитиране на нов дълг. Той касае обслужване на емисии на България. Една част от тези емисии ще заместят съществуващи такива. Това ясно се предвижда в договора. Затова и определението „нов дълг" не може да се отнесе към тази сделка, която беше ратифицирана от Народното събрание. Ужасен съм, че през последните седмици в парламента и в обществото се води един напълно безсмислен дебат. С този договор не се поема нито една стотинка дълг.
- В договора е посочен таван на предстоящите емисии от 8 млрд. евро (близо 16 млрд. лева). В същото време финансовият министър Владислав Горанов убеди коалиционните партньори да подкрепят договора с мотива, че близо 2 млрд. лв. може да не бъдат изразходвани. Редно ли е да бъдат аргумент за депутатите такива устни уговорки?
- В никакъв случай не става дума за устни уговорки или за някакъв друг механизъм за договаряне, който не е предвиден в самия договор. Разбира се, че един договор трябва да предвижда своите лимити. Това са пределни стойности. Тези банки като агенти по емисиите трябва да планират своята дейност. Затова в договора има ясен механизъм, по който се правят предварителните заявки за всяка конкретна емисия. Това би трябвало всъщност да обсъждат народните представители, но аз не чух някой да обсъди каквато и да е техническа материя по договора. Вървяха упражнения по чист популизъм в изказванията на мнозинството депутати, включително от управляващото мнозинство.
Прочети още от в. "Труд"

""Мобилтел" се конфронтира с регулатора за LTE честотите", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Най-големият мобилен оператор "Мобилтел" втвърди тона към Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) по темата за честотите в обхвата 1800 MHz, необходими за изграждане на мрежи от четвърто поколение (4G). "Темпът на развитие на пазара е такъв, че смятаме, че е необходимо да инвестираме в LTE (4G стандарт за мобилни комуникации) още през 2016 г.", каза главният технически директор на телекома Хорст Пертъл на среща с медиите в сряда. "За да се случи това обаче, имаме нужда от съответните честоти. А регулаторът се държи странно - честотите са свободни, имаме парите за тях и можем да ги платим веднага, а той просто не желае да ги предостави", каза Пертъл. "В момента сме в задънена улица в разговорите си с КРС по тази тема. При това не само ние, но и останалите оператори нямат достъп до тях", допълни той.
Принципно LTE мрежи могат да се изграждат в обхватите 800 MHz, 1800 MHz и 2.5-2.6 MHz. Първият е зает от военните, а третият е частично свободен, но нежелан от операторите заради по-големите инвестиции, необходими за развитие на инфраструктура там. Затова техният интерес логично е насочен към 1800 MHz. Там разпределението в момента е такова, че ленти от 2х10 MHz имат "Мобилтел", "Глобул" и БТК, капацитет по 2х8 MHz имат "Макс телеком" и "4Джи Ком", и 2x5 MHz има "Булсатком". "Макс телеком" междувременно купи още 2х2 MHz и така се изравни с трите големи телекома. "4Джи Ком" пък просто не плаща нито лиценза си за LTE мрежа, нито годишните такси за него, да не говорим да развива каквато и да било дейност.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"Вземат лиценза на „фабриката на ужасите"" четем на първа страница във в. "Монитор"
Лицензът на „фабриката на ужасите" в Горни Лом може да бъде отнет. Такова предложение е внесено за разглеждане от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет, но вчера до късно вечерта не беше ясно какво е решено.
Предложението е да се отнемат лицензите на фирма "Видекс", която е собственик на взривилата се фабрика „Миджур". Фабриката се взриви на 1 октомври м.г. и при мощните експлозии тогава загинаха 15 души.
В документа е записано, че се иска отнемане на тригодишния лиценз
на фирмата за износ и внос на продукти, свързани с отбраната, както и прекратяване на тригодишно удостоверение за регистрация за трансфер на продукти, свързани с отбраната. Искането за отнемането на лицензите е от 12.12.2014 г. На 27 януари е било проведено заседание на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към МС и искането за отнемане на лицензите е записано в протокола.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Гласуваха новия заем, Горанов обеща да спести 2 млрд. лева", пише в. „24 часа"
След повече от 5 часа дебати, три почивки, 10-минутно прекъсване заради безредици в залата, при които депутати от "Атака" и Патриотичния фронт почти се сбиха, и две пространни изказвания на финансовия министър Владислав Горанов парламентът одобри ратификацията на договор с четири международни банки днес. Те ще посредничат на България да изтегли дълг до 8 млрд. евро до 2017 г.
От 223 гласували 161 депутати бяха "за", 50 - "против", а 12
се въздържаха. Ратификацията подкрепиха 82-ма от ГЕРБ, 32-ма от ДПС, 22-ма от РБ, 12 от БДЦ и 10 от АБВ. Против бяха 36-има от БСП, по един от ПФ и РБ и 11 от "Атака". Други 12 от ПФ се въздържаха.
Преди гласуването обаче подкрепа за дълга имаше само от ГЕРБ и Реформаторския блок.
Обратът дойде след второто изказване на Горанов от трибуната. "Поемам ангажимент, че поне 2 млрд. лв. от този разчет, който сме направили, няма да се налага да бъдат ползвани", увери той.
Прочети още от в. „24 часа"

"Новият дълг бе одобрен от парламента след тежки пазарлъци и голи обещания" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Тригодишната програма на кабинета за поемане на 16 милиарда лева външен дълг все пак получи подкрепата на парламента с цената на процедурни трикове и дадени в последния момент голи обещания, с които да се оправдае преобръщането на позицията на АБВ и ДПС. Решаващ за подкрепата се оказа устният ангажимент, поет от финансовия министър Владислав Горанов, бъдещите външни заеми да са с поне 2 млрд. лева по-малко от планираното. По-ниският дълг не залегна в нито един документ, но успя да промени мнението на АБВ и ДПС.

Така със 159 гласа "за" до 2017 г. България получи право да емитира на международните пазари до 16 млрд. лв. дълг, като ще си партнира с 4 банки -дилъри на облигациите - "Глобъл Маркетс Лимитид", Ейч Ес Би Си Банк Пи Ел Си, "Сосиете Женерал" и Уникредит Банк. Против ратификацията бяха само депутатите от БСП и "Атака", а от Патриотичния фронт се въздържаха. От самото начало ГЕРБ и РБ горещо защитаваха идеите на Горанов. По предложение на ГЕРБ договорът бе гласуван и на второ четене още вчера. БСП обяви, че очаква вето от президента и че ще сезира Конституционния съд за начина, по който бе гласуван договорът.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"Всяка година: Възрастта за пенсия да расте с 6 месеца", пише в. "Стандарт"
Бизнесът настоява за бързата реформа и отпадане на "втора категория труд"
Нарастване на възрастта за пенсиониране до 65 години за мъже и жени, отмяна на втора категория на труд и обособяване на отделен фонд за осигуровките и пенсиите на военни, полицаи и служителите на затворите. Това са част от общите предложения на четирите национални работодателски организации за развитие на пенсионната система. Предложенията са изпратени на вицепремиера Ивайло Калфин.
Бизнесът настоява да се направят актюерски изчисления за ефекта от тези предложения. Ако те бъдат изпълнени, може да се окаже, че бюджетът на НОИ ще бъде балансиран, коментираха работодателите. Те предлагат нарастването на възрастта и стажа за трета категория да става с по 6 месеца на година до достигане на 65 години възраст за двата пола, 37 години стаж за жените и 40 години стаж за мъжете. Идеята на Калфин пък е възрастта за пенсия да е 65 години за мъжете през 2029-а, а за жените - през 2037 година. Да се отдели плащането на социалните пенсии от осигурителната система, а за полицаи и военни да се обособи нов фонд в НОИ, настоява бизнесът. Според работодателите чрез новия фонд ще се види колко пари се харчат за пенсиите на служителите в силовите ведомства.
Прочети още от в. "Стандарт"

„Най-наглото състезание за нови лозя", пише в. "Капитал Daily"
Формулата да инвестираш в лозя с еврофинансиране звучи така: задължително вътрешен човек в ресорната агенция, фонд или министерство; винаги готов с написани документи за кандидатстване; 24-часово дежурство за наблюдение на интернет сайт на ведомство и супер бърза кола, с която за часове можеш да стигнеш до съседния областен град. Състезанието се организира от Агенцията по лозата и виното, правилата на играта са труд на земеделското министерство, а борбата е за годишен бюджет около 30-35 млн. лв.
Казусът е реален и с него се сблъскват фирми от винаро-лозарския бранш, решили да кандидатстват с проекти по най-атрактивната схема от европейската програма по винарство - "Преструктуриране и конверсия на винени лозя". Ако някога компаниите са си мечтали за бързо обслужване, то едва ли са имали предвид точно такова - оказва се, че за пръв път (а програмата работи от 2007 г.) приемът на заявления за кандидатстване е обявен и приключил в рамките на... 24 часа. Подновяването му няколко дни по-късно трае още по-малко - стартът и краят се случват в рамките на един и същи ден. А междувременно отговорните институции не обявят предварително кога започва приемът - съществен пропуск при положение, че класирането на проектите е по реда на подаването им.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Лошо е държавният дълг да расте 14 пъти по-бързо от икономиката", пише в. "Сега"
- Професор Минасян, впечатли ли Ви правителството в първите си 100 дни? Виждате ли реформи на хоризонта?

- Чудеса не се случват - нито за 100, нито дори за 800 дни. Първите сто дни на сегашното правителство са колкото обичайни, толкова и необичайни. Обичайни са, доколкото всяко правителство се стреми да натамани нещо, което да звучи хубаво за отчета за тези дни. Необичайни са, защото пъстрата управляваща партийна конфигурация е уникална за нашите условия. Има необходимост от утаяване на различни хвърчащи идеи и от напасване на отделните партийни съставки. Съществува определен управленски ентусиазъм. Но има и много подозрения. Реформите няма да се случат лесно, а ако се случат, ще е под натиск. Икономиката продължава да крета вече седма година, социалното напрежение се нагнетява и не е изключено да изригне при някакъв, дори и на пръв поглед не особено значителен повод. Все пак ми се струва, че този път има истинска воля за реформи - може би и защото водещата партия е за втори път във властта и си е извлякла някакви поуки.

- Вас смущава ли Ви "сделката" на финансовия министър Владислав Горанов за външния дълг?

- Дълг не е мръсна дума. Да използваш чужди пари в свой собствен интерес е майсторлък.
Прочети още от в. "Сега"

"Имат ли старт-ап компаниите шансове в България" пише в. „Труд"
Силициевата долина в САЩ се е превърнала в синоним на иновации, състоящи се обикновено от рискови инвестиции на висока стойност. Долината е своеобразен център на нови продукти и софтуер, където всеки предприемчив младеж с идея може да основе компания, която да продаде своя продукт повече от добре на пазара на високите технологии. Такива малки компании, създадени около нишов продукт, който досега не е бил предлаган, се наричат стар-ап (от англ. start-up - стартирам нещо ново). Съдбата на такива фирми е за завиждане - обикновено или се превръщат в гиганти, или пазарни лидери изкупуват техния бизнес и ноу-хау на безбожни цени и по този начин техните основатели получават достойна награда за своята идея.
Имат ли стар-апите място в добрата стара Европа, и по-специално в малка България?
След като идеята вече се е превърнала във факт и има ясни данни колко е полезна и от финансова, и от иновационна гледна точка, би следвало подобни компании, както и инвестиционни фондове да растат като гъби, а правителствата, включително и българското, да ги подпомагат всячески.
Прочети още от в. „Труд"

"Туристи напълниха хотелите във Велико Търново", четем във в. "Монитор"
Седмица преди националния празник 3 март хотелите във Велико Търново вече са пълни. Управители и собственици споделиха пред „Монитор", че резервации за празничните и почивни дни са били правени още от есента на миналата година. Една от последните активни оферти, от които може да се възползват закъснелите, е за нощувка със закуска и вечеря в четиризвезден хотел за двама на стойност стотина лева. Има възможност и за по-евтино прекарване - в по-отдалечено хотелче цената е наполовина. Столичани пък могат да посетят Велико Търново само за един ден, като екскурзията в този случай излиза 29 лева, като включва само транспорта в двете посоки.
Гостите на старата столица в този ден определено няма да скучаят. Крепостта Царевец, средновековните църкви в кв. Асенов „Св. 40 мъченици", „Св. Димитър и „Св. Иван Рилски", музеят „Възраждане и Учредително събрание", археологическият музей, Мултимедийният център, известен повече като Музея на силиконовите царе, Самоводската чаршия ще потопят туристите отново в средновековието и Възраждането. А вечерта може да завърши с уникалния спектакъл „Звук и светлина" и романтична разходка под звездите по тихата калдъръмена уличка „Гурко", по която преди 127 години са минали конете на руснаците от отряда на ген. Гурко.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Токът поскъпва сериозно догодина", пише в. "Стандарт"
Въпреки натрупания дефицит в НЕК няма да има сериозно поскъпване на тока от 1 юли, заяви членът на ДКЕВР Евгения Харитонова. Тя отказа да прогнозира с колко ще скочи токът след четири месеца с мотива, че първите прогнози на ЕРП-та ще бъдат внесени в комисията до 31 март.
Сериозно поскъпване на тока се очаква догодина заради пълната либерализация на пазара от 1 януари 2016 г. Цените на тока за бита обаче ще останат регулирани до 30 юни 2016 г., след което ще скочат, тъй като цената на регулирания от ДКЕВР микс е значително по-ниска от пазарната. От 1 юли 2016 г. битовите потребители трудно ще си намерят добри търговци на ток, тъй като купуват малки капацитети, и ще станат клиенти на фирмите доставчици от последна инстанция, каквито са ЕСП-та. Тяхната цена за свободния пазар сега е 171 лв. на МВтч, върху която трябва да се начислят таксите за пренос и достъп, обясни Евгения Харитонова.
С промените в Закона за енергетиката от 1 юли НЕК ще изкупува тока само от топлофикациите с високоефективно електропроизводство. Останалите, ако могат, ще продават тока си на свободния пазар. Това ще доведе до поскъпване на парното, което до 1 юли ще се субсидира кръстосано от високата изкупна цена на тока. Топлофикациите с неефективно производство са тези в София, Русе, Сливен и Перник. Навярно обаче парното и топлата вода няма да поскъпнат заради очакваното сериозно поевтиняване на газа до края на годината.

„Сблъсъкът САЩ- Русия е пресечната точка на три тежки кризи", пише в. „24 часа"
През последните две седмици беше постигнато временно споразумение за задържането на Гърция в еврозоната. Договорена бе и пътна карта за прекратяване на сраженията в Източна Украйна. А в Женева преговарящите по иранския въпрос напреднаха по постигането на потенциална сделка за ядрената програма на Техеран.
И въпреки това би било твърде рано, даже неразумно да смятаме, че разделителните линии между тези проблеми са ясно очертани. Разбирането, че тези кризи са неразривно свързани, е първата стъпка към прогнозирането къде и кога ще избухне следващия сблъсък.
Германия и кризата в еврозоната
Германия отново стана жертва на своята собствена мощ. Като най-големият кредитор в Европа, страната има значително политическо въздействие върху длъжниците като Гърция, чието цяло съществуване зависи от това дали канцлерът Ангела Меркел има желание да подпише нов чек за помощ. Не трябва и да забравяме, че Германия изнася повече от половината от своя брутен вътрешен продукт (БВП) и по-голяма част от този експорт се консумира в рамките на Европа. По този начин институциите, на които Берлин разчита, за да запази своя експортен пазар, са същите, с които страната трябва да се пребори, за да запази националното си състояние.
Прочети още от статията на в. „24 часа"