Има знаци, че балонът на капиталовият пазар в Китай може да се пукне скоро - пише The Independent. Изследване на китайската Xinhua Finance и на Milken Institute показа рязък спад на стойността на акциите, стартирали на китайските борси.

Индикаторът за китайските IPO (първични публични предлагания на акции) регистрира цената на акциите, листвани в Шанхай, Шенжен и Хонконг. Последните данни за стойността на индекса от ноември показват, че китайските пазари са загубили по-голямата част от напредъка си през лятото.

„Демонстрира се засилващо се убеждение, че китайските акции са надценени; има страх от затягане на монетарната политика с цел контролиране на инфлацията", пише агенция Xinhua. От 118 ценни книги, разглеждани в двумесечния период, 15 са повишили цената си, а 103 са загубили стойност.

От дълго време икономистите се чудят колко дълго ще се задържи бумът на китайския пазар на акции. Миналата година индексът CSI 300 се увеличи с 160% измерено в национална валута, което е най-голямото увеличение сред водещите пазари на акции по света. Звучи като анекдот, но е факт, че много китайци дори и със скромни средства станаха играчи на пазара. На това отгоре западните фондове се придвижват на Изток в търсене на по-добра възвращаемост след кредитния недостиг в родината си.

Обаче и двете категории инвеститори са заплашени от една рязка и продължителна корекция, която ще има опустошителни ефекти за тях, а вторични вълни ще се пронесат по цяла Азия и света. Помним как 15% падане на китайския пазар миналия февруари доведе до трескаво разпродаване на акции по целия свят.

Най-голямата заплаха за стабилността на китайските пазари са все по-убедителните доказателства, че икономиката на страната прегрява. Предвижданията сочат, че икономическият ръст през 2007 за пореден път ще е над 10% - но този път в съчетание с по-високи цени.

През ноември инфлацията в Китай достигна 6.9%, което е десет годишен връх. Цените на хранителните стоки поскъпнаха най-сериозно през годината, тъй като забогатяващата средна класа в Китай минава на по-богат режим на хранене.

Износът доведе до натрупването на огромни резерви от чуждестранна валута - 1.4 трилиона долара, това допринесе за още по-голяма потребителска сила в икономиката на Китай и макар по-голямата част от свободните валутни средства да се използват за инвестиции вместо за крайно потребление, налице е сериозен проинфлационен фактор.

Втори такъв фактор е изключително подцененият юан. Администрацията на САЩ и международни органи като G7, МВФ и Световната банка настояват пред китайските власти на ренминби да се позволи да се търгува на по-реалистични нива, подобен ход ще охлаби инфлационният натиск. Но Пекин се опасява в тази връзка, че по-скъпият юан ще попречи на главоломния икономически ръст на Китай, а икономическият ръст се разглежда като главен способ да се осигури поминък и достатъчно заетост на китайските трудови ресурси. Китай се нуждае от създаването на 25 милиона нови работни места всяка година.

В осъзнат отговор на инфлационния натиск и балона на акциите и недвижимите имоти, Китайската народна банка увеличи лихвените нива шест пъти и на десет пъти увеличава изискванията за задължителни резерви на търговските банки през 2007. Наскоро бе повишена и лихвата по едногодишния кредит до 7.47%.

Всяка по-продължителна спънка на финансовите пазари ще направи изключително трудно за властите да осъществяват стратегиите си, а и ще застраши икономическия ръст. Очаква се през 2008 г. Китай за пръв път да допринесе за глобалния икономически ръст повече, отколкото Америка. Ако Китай спре на място след срив на капиталовия си пазар, шансът за глобална рецесия изключително нараства. Световната банка предупреди, че икономическият ръст в света ще се забави до 3.3% през 2008, като през миналата година ръстът бе 3.6%.