Внезапно, спешно, загадъчно, шистово тайнствено - само някои от определенията в София за предстоящата визита на Хилари Клинтън. Какви дертове карат администрацията на Обама да се сети, че България е на картата на Европа?

От 2008 година, когато бившият държавен секретар Кондолиза Райс посети България, нито един от най-висшите представители на американската власт не се е мяркал в София. За администрацията на Обама може да се каже, че досега едва ли не заобикаляше София. Вицепрезидентът Джоузеф Байдън посети всички съседни на България страни, някои - като Румъния - по два пъти; президентът Обама беше къде ли не в Европа, вкл. в Турция, а Хилари Клинтън от заемането на поста си до този момент е прелетяла над 610 000 мили (980 хил. километра) и е посетила куп държави в Източна Европа и Централна Азия.

Мнозина в България може и да не са забелязали американското отсъствие - къде поради кризата, къде поради честите изказвания на американския посланик по всички български политически въпроси (отсъствие ли?!), или пък просто поради вторачването на българската публика в собствения й пъп. Но всички забелязват прекъсването на отсъствието, а мнозина вече му приписват почти фантастични причини.

Къде ги стяга чепикът американците?

Предположенията са много. Една споделяна от повечето български медии база за разсъждения е, че посещението било "внезапно". Тази "внезапност" разбира се внушава спешност и тайна цел, свързана с американските интереси и зловещи намерения. Като например, че пристигането на Клинтън е свързано с едва ли не предстоящ удар срещу Иран. Значи ще искат американците въздушен коридор.

Пропуска се напълно фактът, че посещението не е спонтанно, нито "внезапно", и не е инициирано от САЩ. То става по покана на външния министър на България Николай Младенов и е постигнато с продължително мрънкане и дърпане на пешове от страна на България. Посланикът на страната в САЩ Елена Поптодорова каза за Дойче веле следното: "За това посещение разговаряме от есента на миналата година, то е резултат от целенасочени усилия от българска страна да осъществим едно посещение на държавния секретар у нас."

Друго твърдение е, че Хилари идва в България заради шистовия газ. Нереалистично е да се мисли, че в разговорите в София няма да стане дума за шистовия газ, но е комично да се вярва, че премеждията на Шеврон в България са "предизвикали" цяло високо посещение и едва ли не конспирация с участието на американския държавен секретар.

Друго слабо кореспондиращо с реалността убеждение на българските медии е, че ще се обсъжда отпадането на американските визи за български граждани. Едноминутно "обсъждане" наистина може и да има, София сигурно няма да разочарова гражданите си и ще спомене визите, но и двете страни знаят, че това е без каквото и да било практическо значение: въпросът не е в ръцете на държавната администрация на САЩ, а и няма да получи никакво внимание в годината на президентски избори.

В търсенето на скрити и сензационни причини за "внезапното" посещение на Хилари Клинтън в София се пропускат напълно теми като регионалната сигурност и потенциално много голямата тема за Западните Балкани, а също и потенциално много значителната роля, която САЩ виждат за България в плановете си за региона. Много сигнали от Вашингтон през последните няколко години говорят, че тъкмо това може да се очаква - но само по себе си това също не е причина за посещението.

Тогава какво остава?

"Фактът, че няма друго двустранно посещение в друга държава извън участието на Клинтън в конференцията по сигурността в Мюнхен, сам по себе си е знак. Това е търсено от американската страна, за да се отдадат необходимите уважение и тежест на съюзническите отношения между България и САЩ. Така е и казано от американската страна, че подходът към това посещение е именно такъв", казва посланик Поптодорова.

Администрацията на Барак Обама направи промени в политиката си спрямо Източна Европа, които не са официални, но имат ефект на практическо ниво. Например промените в плановете за разполагането на противоракетната отбрана - САЩ пресяха партньорите за това начинание и България не беше сред избраниците. Какви са причините - няма значение. Обикновено те не са емоционални, а прагматични. Но така или иначе България прекара известно време, събирайки прах на полицата за неизползвани приятелства. Това никога не е приятно.

Администрацията на Обама ще направи още промени, също по съвършено прагматични съображения - като съкращаването на военния бюджет. В този момент никой не знае къде и какво точно ще бъде орязано от американското военно присъствие в Европа - България не прави изключение. Съкращаване или затваряне на американските бази на нейна територия в тази ситуация не може да се изключи, още повече че договорът е за 10 години с право на прекратяване от всяка от страните с едногодишно предизвестие. Дори мисълта за таква възможност сигурно е доста неприятна.

Но независимо от всички минали и вероятни бъдещи промени, Вашингтон далеч не се е отказал от приятелите и съюзниците си в Източна Европа, а България съвсем не е най-незначителният от тях. След дългото отсъствие България се нуждае от малко внимание и присъствие. В този смисъл самият факт, че Клинтън идва на посещение, е по-важен от неговите цели. Посещението всъщност е целта, то трябва да послужи като мехлем за стари и нови огорчения. И за тази цел Америка изпраща най-видната си дама.