Теодора Калейнска: Съветът на Европа и българите

Основната идея зад правната му система се обобщава в единството му от основни ценности - демокрация, върховенството на закона и правата на човека. Всъщност първите две се обединяват в третата, защото демокрацията не се свежда само до това решенията да се вземат от мнозинството, а трябва да се зачитат права и свободите на малцинствата.

За правата на човека и за мястото на България в Европейския съюз разговаряхме с Теодора Калейнска, която е директор на Информационния офис на Съвета на Европа.

Каква е ситуацията с правата на човека в България?

След случая, след показването на филма за Могилино, фактически беше поставен акцент на социалната политика, отношението на всички институции, както и на цялото общество към децата от домовете и бавната и плавна трансформация и деинституционализация на всички деца в риск, които са настанени в домове, както и на семействата в риск. Това по-скоро е обект на последващ анализ в Съвета на Европа. Тези проблеми са по-скоро обект на последващ анализ в съвета на Европа, така че не бих могла да коментирам докато, така или иначе, няма никаква официална информация.

В същото време ние очакваме посещение от страна на Съвета на Европа по покана на българското правителство за представяне на цялостната социална политика, свързана с децата и семействата в риск от страна на социалното министерство и най-вече официални посещения на серия от домове, вероятно и на Могилино, през месец юни, тъй като Съветът на Европа осъществява двегодишна кампания „Да изградим Европа със и за децата".

В рамките на тази кампания един от акцентите е вниманието към приемните семейства, разширяване на кръга на приемните семейства и най-вече държавната подкрепа за семействата, така че да не се превръщат в семейства в риск, т.е. да няма изоставени деца, тъй като много от децата в домовете не са сираци, а са изоставени по социални причини, от една страна, или са с малцинствен произход, най-вече от ромските групи. Това е в резултат на недостатъчна здравна просвета, недостатъчна здравна култура за превенция от бременност и предпазване.

Не е без значение и фактът, че по отношение на малцинствата, това са препоръки, които направи комисарят по правата на човека от последната проверка от европейска страна в края на февруари. Това е трети пореден доклад за състоянието на човешките права и един от най-сериозните акценти е в стил работата с ромските общности, но не по отношение на сегрегацията, тъй като в момента има специализирани ромски училища, има ромски програми, включително и програмата за десетилетието на ромското включване. Това, като че ли е по-скоро  програма за изключване, отколкото за включване, защото няма конкретни инициативи, които да правят от една група общност, а фактически я насочват само към ромите като етническа група, което е неправомерно от гледна точка на третирането на проблема.

Тепърва предстои да излезе този доклад с препоръки към всички страни от Източна Европа, тъй като докладът ще бъде общ, той ще включва страните, които са в тази декада за ромското включване.

Има ли акцентирано отношение към българските домове или данните са обективни, според вас?

Не, не смятам, че има тенденциозно отношение. Става дума за необходимост, наистина и в България нещата да започват да се случват от една страна, както и от друга страна фактът, че все пак съществуват такъв тип домове като Могилино, а той вероятно не един единствен в цялата страна. Аз и като граждани съм застъпвала тази позиция, че е много важно да погледнем истината и като си дадем сметка, да тушираме или да решим един проблем. Така че  това ще остави много неприятно усещане за България като страна и още повече в този момент на ранно присъединяване към Европейския съюз, но аз мисля, че всички си дават сметка, че от тук нататък това очаква институциите, това очаква и всички нас - по-високи изисквания, по-високи очаквания.

Всичко, което разкриха в Белгия случайно да не е някаква „гордост" за белгийското общество, или пък ситуацията в Англия в частични социални домове. Могилино е по-скоро отрезвителен душ и част от прехода, който за съжаление продължава твърде дълго. Това е по-скоро нова социална политика, но вместо наистина да се влагат средства в грандиозни проекти е по-добре да се решават и да се изчистват домовете един след друг. Но има и един друг проблем, който отчетоха експертите, когато присъстваха с неправителствените си организации. Освен чисто социалния характер, който съществува в домовете, сериозни проблеми има и с децата с увреждания в домовете, защото те все повече се оформят като една отделна група, която много рязко се маргинализира, предвид на физически или на ментални увреждания и това поставя тези деца веднъж дискриминирани от това, че са в дом и на следващо място здравословно, което ще бъде отворен проблем за следващите години и десетилетия, може би.

Като директор на информационния център към Съвета на Европа, как ще коментирате проблемите на България в ЕС?

Много е лошо, когато на едно дете му кажеш още преди да е направило някаква пакост, че е „лошо дете", а на България и Румъния така им се случи. За съжаление отнема време и другото, което аз отчитам като много сериозен пропуск, е че твърде дълго време нямаше реалистично представяне на европейската практика и на европейската политика към страните-членки. В смисъл, имаше едни свръхочаквания, насочени към фондове, насочени към програми, насочени към своеобразен „рог на изобилието", който ще се излее върху българските градове и паланки. Нещо, което би могло да бъде така, но първо се изисква кадрови потенциал, след това се иска идейна обезпеченост, защото българските институции, нямам пред вид само на ниво държавна власт, но и на ниво региони, на ниво общини, а да не говорим на нивото на населените места.

Там, където един кметски наместник трябва да си направи проект, той не може, но не е и редно в един момента да може, в смисъл, не е възможно всички хора да знаят всичко, но съществуващите отдели „Европейска интеграция" на ниво общини се занимават, може би с всичко друго, но не в сериозна степен с писането на европейски проекти. Така потръгна, такива може би бяха инструкциите през 2000 година. Примерно в момента, за да влезе един проект в Министерство на регионалното развитие, той трябва да е предвиден в областния или в общинския план за развитие до 2013 година.

Тоест очаквало се е от местните власти да бъдат достатъчно напред във времето, за да планират. Колко от тях са го направили обаче? Ако се направи едно изследване, веднага ще се види, че не са чак толкова много, което веднага формира проблем. Може би е проблем и че бизнесът много интензивно се опитва да навлиза в политиката, което в някаква степен, особено в малките населени места, ще предопредели и проектите, насочени към регионалното развитие на съответната област, което може и да е добра идея спрямо ситуацията.

Как се защитават паметниците на културата от европейска страна?

Има два големи проекта на Съвета на Европа, които са насочени за изследване на паметници на културата в Югоизточна Европа и България е сред участничките в проекта, за които трябва да бъде направена цялостна политика от гледна точка на съхраняване и превръщане на паметника в културно-историческа и туристическа атракция, защото не е достатъчно само един паметник да бъде съхраняван и да бъде възстановен физически, той продължава да не живее, ако обществото не знае за него. В този смисъл бяха изследвани серия от такива паметници в България по предложение на Министерство на културата.

Базиликата „Света София" е избрана сред всички от списъка в министерството да бъде възстановена и да бъде направена цялостна политика по отношение на продаването й като културно-исторически продукт на европейския пазар и то на едно европейско ниво. Така че Съветът на Европа не се занимава толкова много с инвестиции, които са свързани с физическото възстановяване на паметници на културата, Съветът на Европа по скоро създава методика, по какъв начин може да се съхрани един паметник и как той да бъде направен атрактивен от гледна точка на превръщането му в туристически продукт.

Това е хубавото, че тази методика може да бъде практически мултиплицирана при всеки стил и с нея може да се прави политика на местно ниво, т.е. може да се прилага. В България бяха избрани Асеновград, той участваше като проект от южна България, като там пък се търсеше аналогия с трансгранично сътрудничество, но в крайна сметка „Св. София" спечели.