"Газпром" няма да бърза със строителството на газопровода "Южен поток" и отлага пускането му в експлоатация най-малко до 2015 г., съобщава руският вестник "Ведомости". Изданието дори озаглавило материала си "бавния поток".
Проектът ще започне да функционира през 2013 г., обеща през януари изпълнителният директор на руския енергиен гигант Алексей Миллер и след това продължи да определя като "реалистичен" този срок. Но в изготвения от "Газпром" проект "Генерална схема за развитие на газовия отрасъл до 2030 г." пускът на "Южен поток" е отложен най-малко с две години.
Сроковете за поетапното включване на тръбата са отнесени в документа към периода 2015 - 2024 г. Там е посочен за първи път и точният проектен капацитет - 31 млрд. куб. метра годишно.
"Сроковете за влизане в експлоатация на бъдещите обекти ще се определят, изхождайки от конюнктурните външни и вътрешни пазари, държавната политика в отрасъла, динамиката в цените на метала и други фактори," се казва в документа. Точните срокове на стартиране на ‘Южен поток' ще се определят едва след изготвяне на техникоикономическата обосновка на строежа.
Морският участък от тръбопровода се оценява на 10 милиарда долара. Сухопътната част ще струва също толкова, заяви директорът на Eni Паоло Скорони. Ръстът на цените на металите и общата инфлация може да увеличи стойността на проекта с 10-15%, опасява се анализаторът Вячеслав Бунков. Според него строителството на тръбата ще отнеме 5-7 години.
Старите планове за пускането на тръбопровода „Южен поток" съвпадаха с конкурентния проект „Набуко".
България много разчиташе на този проект заради възникналите проблеми с газа през последните години.
Проектът ще се финансира, притежава и управлява съвместно от "Газпром" и "Ени", а на транзитните страни ще бъдат предложени миноритарни дялове, пише Уикепедия. Проучвателните работи и строителството ще се извършат от "Сайпем" (поделение на "Ени"). Подводната част ще бъде дълга 900 километра и ще стига до две хиляди метра дълбочина.
Изглежда, че проектът ще измести предвижданото по-рано продължение на газопровода "Син поток" от Турция към Европейския съюз. "Южен поток" ще обхожда Турция и Украйна (по подобие на проекта "Северен поток" от Русия до Германия по дъното на Балтийско море в обход на балтийските държави и Полша) и е израз на политическия стремеж на Русия да намалява зависимостта на газопреносната мрежа към ЕС от съседните ѝ страни. Според вестник „Комерсант" всяка страна, включена в проекта може да спечели до 300 милиона долара след като заработи съоръжението.
Капацитетът на газопровода ще достигне 30 милиарда куб.м. газ годишно. В България "Южен поток" ще се раздели на два тръбопровода.
Единият от тях ще премине през Румъния и Унгария за Австрия и Словения, другият - през Гърция на юг за Италия. Така "Газпром" и ЕНИ потвърдиха информацията на „Комерсант" от 21 септември 2006 г., че основата на тяхното сътрудничество ще бъде транспортен проект.
Русия отрича, че "Южен поток" е конкурент на газопровода "Набуко" и не е изключено "Газпром" в бъдеще да доставя газ за "Набуко" чрез "Син поток".На българска територия газопроводът вероятно ще излиза в местността Паша дере - на 8,5 километра южно от нос Галата, до съществуващия тръбопровод на фирмата "Петреко CAPЛ" (поделение на "Мелроуз Рисорсиз") от подводното газово находище Галата
„Ведомости" съобщава още, че руският газов гигант „Газпром" е заинтересован от покупката на 20 на сто от акциите на „Repsol YPF SA". Интерес към книжата на испанската компания имат Total SA и концернътRoyal Dutch Shell PLC.
friend
на 03.10.2008 в 13:53:38 #3Аванжер, Пак заблуждаваш хората. За да се построи гезопровод от Иркутск ще трябва дължината му да е повече от 10 000 км и то през територии с лош климат. Знаеш ли как се опддържа такова съоръжение! Газокондензатът, чиито запаси са 10 милиона т са с местно значение, още повече, че от тях могат да се извлекат не повече от 20%. Знаеш ли каква трябва да е цената на такъв газ? Руснаците нямат достатъчно нито нефт нито газ за да изпълнят поетите си договорености и затова притискат бившите си колонии да им го вземат без пари и да ги препродават.Пример е Бургас-Александруполис, където Руснаците казаха ясно, че не могат да запълнят капацитета на тръбата и да продадем нашия дял на Казахстан.
friend
на 03.10.2008 в 13:35:17 #2"Според вестник „Комерсант" всяка страна, включена в проекта може да спечели до 300 милиона долара" От 0 до 300 милиона
Avenger_
на 03.10.2008 в 11:53:42 #1Издишаш ти и рехавата драгалевска секта Две нови находища на газов кондензат са открити в Иркутска област, предаде ИТАР-ТАСС. Едното от находищата е на левия бряг на река Ангара, на 150 километра северно от град Саянск, и е наречено Левобережное, а другото - Ангароленское, е разположено югозападно от град Уст Кут. Левобережное има запаси от 60 млрд. кубически метра газ и 10 млн. тона газов кондензат. Потенциалът на Ангароленското находище е още по-голям - 1,2 трлн. кубически метра газ и над 60 милиона тона газов кондензат, което го нарежда до най-голямото находище в Източен Сибир - Ковиктинското находище, което бе открито през 80-те години на ХХ век и чиито потвърдени запаси само от газ са 1,9 трилиона кубични метра. Лиценз за разработването на двете находища има московската компания "Петромир", уточнява ИТАР-ТАСС. В Русия започва мащабно разработване на шелфови находища на петрол и газ. Стимул за това даде президентът на Русия Дмитрий Медведев, който подписа поправките в закона за шелфа. Медведев заяви, че шелфовите находища ще се разпределят без конкурс, по решение на правителството на Владимир Путин. Това превръща държавната компания “Роснефт” и "Газпром" в основни претенденти. Немалка част от шелфа се отнася към спорните арктически територии и подкрепата на държавата ще е много важна. Още повече, че и САЩ са близо до отмяна на забраната за разработване на шелфа. Президентът Джордж Буш подписа съответния закон, който предстои да бъде гледан в Конгреса. “Континенталният шелф е наше национално богатство, така че законът има специален характер, и процедурите, регламентирани в него, са специални”, цитира ИТАР-ТАСС руския държавен глава. Медведев подчерта, че при усвояването на континенталния шелф няма да има конкурси, търгове, а решение на правителството с конкретен адресат. Арктическият шелф може би крие еквивалент на 10 милиарда тона петрол, както и злато, никел и диаманти. Перспективната територия е спорна. За нея претендират пет държави и в последно време се провежда подготовка за остро противопоставяне, включително до арктически военни учения. /Newsru