Проучването, реализирано от изследователя по социална динамика Карло Макерони, се базира на данни на Националния статистически институт.
„Общоприето е, че дипломата влияе съществено за други елементи, като например за намирането на работа", каза пред вестник „Стампа" Макерони. Той обаче анализира и сравнява данните за нивото на висшистите в Италия и с тези за нивото на смъртността.
„Това е първото изследване по рода си, което ни казва колко години живот още ни очакват въз основа на това, какво образование имаме", допълва Макерони. Според него един необразован 35-годишен мъж има пред себе си още 41,8 години живот. Това е със 7,6 години по-малко от връстника му висшист.
На 65-годишна възраст обаче разликите стават още по-съществени в това отношение.
„Ако те намаляват по абсолютна стойност (-5,5 години), в същото време се увеличават в относителен смисъл, достигайки 25%. За тази възрастова граница перспективите за живот са съответно 16,1 и 21,6 години в зависимост от социалното положение.
При жените пък абсолютната разлика намалява с близо година според възрастовите граници (от 6,5 до 5,3 години между 35 и 65-годишните). Относителната разлика пък се увеличава от -12% на -20,7%.
„Неравенството в годините живот не се дължи само на различния багаж от придобити знания по време на образованието, което води до по-добро заплащане и съответно до по-добър стандарт на живот и до по-добро здраве.
То се демонстрира и в начина на прилагане на познанията ни в други сфери", казва Макерони. Или с други думи, който е по-учен, е в състояние да прилага знанията си по-добре, за да постигне по-здравословен начин на живот.