От края на 2007 г. ще започне изплащането на директните субсидии от Европейските фондове за единица използвана земеделска площ. В съответствие с разработената от Министерството на земеделието и продоволствието схема  всички регистрирани земеделски стопани, които стопанисват земя в размер над 1,0 ха или земя с трайни насаждения над 0,5 ха, ще получат безвъзмездна финансова помощ в размер на 14-15 лв. на декар. В тази помощ са включени и националните доплащания. Определен интерес представлява въпросът:  как тези субсидии ще се отразят върху финансовото състояние на земеделските стопани и техните домакинства? Това има непосредствена връзка с осъществяването на една от основните цели залегнали в Националния стратегически план за развитие на селските райони до 2013 г., а именно подобряване качеството на живот на населението в селските райони.

Отправен момент при изследването са възможностите за покриване на необходимата

издръжка на живот на земеделските стопани и техните домакинства

В случая става дума за тяхното възпроизводство в два аспекта: просто и разширено възпроизводство. Позовавайки се на методика, прилагана от ФАО за диагностициране на различните типове агро-системи, е използван подход при който обемът на необходимите средства за разширено възпроизводство се равнява на два пъти прага на простото възпроизводство (ППВ). За определяне на ППВ или на величината на издръжката на живот както на отделния земеделски стопанин, така и на цялото му семейство е приложена методика разработена от Института по аграрна икономика. Физиологичните норми за потребление на хранителни продукти и напитки по възрастови групи от една страна, и потребителската структура на паричните разходи от друга са в основата на тази методика. Могат да се изберат различни разходни структури като например: структура на действително направените разходи за задоволяване на различните видове потребности; структура, съчетаваща потребителската структура у нас с тази в страните от ЕС и т.н. Както е известно разликата в двете структури на потребление е твърде голяма.

У нас например относителният дял на паричните разходи за храна и напитки през 2003 г. възлиза за селското население на 36%, докато в страните на ЕС този дял се движи в границите от 18 до 25 на сто. Очевидно е, че в близките години не може да очакваме делът на тези разходи у нас да се изравни с този в Евросъюза. Поради тази причина за по-реалистично е използвана потребителската структура на селското население само у нас. Освен това при изчисляване на годишната издръжка на живот на едно селско домакинство е взета в предвид и неговата възрастова структура. Резултатите показват, че ППВ средно на едно селско домакинство е възлизал на 7840 лв., а на прага на разширеното възпроизводство (ПРВ) съответно на 15680 лева.

След така определената издръжка на живот се анализират възможностите за достигане на ППВ и ПРВ при директните плащания за единица площ. Разработени са два сценария в зависимост от това дали цялата издръжка на домакинството трябва да се поеме само от фермерския доход (I-ви сценарий) или тя следва де се покрива от общия доход на домакинството, в структурата на който делът от фермерска дейност заема около 64% ( II-ри сценарий). Това е необходимо, защото, както е известно,  общият доход на домакинството се формира не само от заетост в земеделието, но и от дейности извън отрасъла и от различни видове социални плащания (пенсии, детски надбавки и т.н). Това е валидно особено понастоящем с прилагане на политиката на диверсификация на икономическите дейности в селските райони и очакваното увеличаване на дела на другите източници на доход на селските домакинства. Използвани са данни за  земеделските стопанства включени в изграждащата се система за счетоводна информация към МЗГ през 2003 година. Извадката обхваща около 470 стопанства и няма представителен характер, тъй като структурата на тези стопанства не възпроизвежда структурата на земеделските стопанства в цялата страна.

Изготвените разчети относно възможностите за просто и разширено възпроизводство на земеделските домакинства преди и след директното субсидиране са поместени в таблица 1.

Средно на едно домакинство, отглеждащо полски култури и по двата сценария, след приспадане на необходимите средства както за просто, така и за разширено възпроизводство остават средства, които след получаването на директните плащания ще се удвоят. Този резултат се дължи от една страна на големия размер на земеделската площ, която те използват (средният размер е 422 ха) и от друга на ниското заплащане на наетата работна сила или изобщо на използването на неплатена работна ръка. Така например, средно на един постоянно зает във фамилно стопанство с полски култури заплащането за 2003 г. е било 2374 лв., което е под средното заплащане както за отрасъла, така и далеч под необходимата издръжка на живот. 

Таблица 1

Изменения във възможностите за достигане на ППВ и ПРВ при директните плащания  на 1-ца площ средно на едно селско домакинство  с регистрирано земеделско стопанство (лв.)

Посочените високи икономически резултати характеризират състоянието средно на едно фамилно стопанство.  

Съществуват обаче стопанства, които не биха могли да достигнат ППВ и ПРВ дори и след получаването на преките плащания. Техният относителен дял съответно възлиза на 30% и 61,4% по първия сценарий и на 19% и 30% при втория сценарий (таблица 2).

Средно на едно домакинство, отглеждащо преживни животни, не достигат средства както за просто, така и за разширено възпроизводство и по двата сценария. Разликата между необходимите средства за достигане на ППВ и ПРВ и паричния доход се намалява след очакваните директни плащания съответно с 23,6 % и 10,7 %  по първия сценарий и с 41,4% и 17,6% по втория сценарий.

Таблица 2

Относителен дял на земеделските стопанства, които могат да осигурят ППВ и ПРВ на своите  домакинства (%)

Очевидно използваната площ от този вид стопанства със среден размер 11ха не е достатъчен за осигуряване на липсващите до ППВ и ПРВ средства. Това се отразява особено негативно върху броя на домакинствата, нямащи възможности за достигане ППВ и ПРВ. Преобладаващата част от тях (85% по първия и 63% по втория сценарий ) не са могли да си осигурят просто възпроизводство през базисния период , а след очакваните директни плащания те ще намалеят незначително  и относителният им дял ще възлиза съответно на 60 и 45 на сто. В съответствие с първия сценарий делът на стопанствата , които могат да достигнат ПРВ е едва 3,7% през 2003г. и остава неизменен след директните плащания. При втория сценарий  около 4/5 от всички домакинства от този тип  не са могли да осъществят разширено възпроизводство през базисната година  и се очаква техният дял да спадне до една трета след получаване на преките плащания.

Положението на земеделските домакинства, които имат регистрирани стопанства с растениевъдно-животновъдно направление е най-незадоволително. Показателен е фактът, че само 28%  от тях и то по втория сценарий са достигнали ППВ. Средно на едно такова домакинство размерът на недостига на средства до ППВ преди плащанията възлиза на 10770 лв. по първия сценарий и на 7948 лв. по втория сценарий.  След очакваните директни плащания няма да им  достигнат  съответно 7368 лв. и 4546 лв. по двата сценария, т.е намалението е съответно с 32 и с 42,8 на сто. Естествено, недостигът на средствата до ПРВ е още по-голям и по двата сценария. През базисния период неговите стойности са съответно 18610 лв. и 12965лв. по двата сценария, а след директните плащания се очакват те да намалеят до 15208 лв. и 9563 лева. Средният размер на използваната земя в едно такова стопанство е 20 ха, който очевидно не е достатъчен да компенсира големите финансови загуби през отчетния период. 

От изложеното дотук могат да се направят следните изводи:

Първо, налице са съществени различия средно на едно домакинство в зависимост от производственото направление на неговото земеделско стопанство. Очевидно е, че с най-голям нетен доход и финансово най-стабилни са домакинствата, отглеждащи полски култури. Средствата, които се генерират в значителна част от тях са достатъчни както за разширено производство на домакинството, така и за модернизиране и разширяване на самите земеделски стопанства.

Второ, от директните субсидии по Схемата за единно плащане на площ потенциално ще могат да се възползват около една четвърт от всички земеделски стопанства, респективно селски домакинства. Това е така, защото приблизително 380 хил. стопанства не отговарят на ограничителното условие за минимален размер на стопанисваната земя. На практика техният дял е още по-малък, имайки предвид, че 75 хил. броя земеделски стопани са подали заявления до 15 май 2007година. Това съставлява малко повече от половината стопанства имащи право на тези помощи.

Трето, в най-неизгодно положение ще бъдат животновъдните стопанства с преживни животни и от растениевъдно-животновъдно направление, тъй като те нямат (или имат малко) земя и няма да получат съществени субсидии. Поради реализиране на отрицателни финансови резултати в животновъдните стопанства, преобладаващата част от домакинствата с такъв тип стопанства са обречени да не могат и след директните плащания да достигнат дори ППВ. При тях ефектът от директните плащания за единица площ е почти нищожен.

Горният извод е валиден за всички дребни стопанства, които изобщо не притежават необходимия минимум земя (техният  дял възлиза на 73,4%) или са със земя малко над този минимум (до 2 ха), чийто обхват съставлява около 22 на сто. Това означава, че  домакинствата от първата група на тези стопанства изобщо няма да могат да се възползват от разглежданите субсидии, а домакинствата от втората група стопанства ще почувстват тяхното влияние в съвсем незначителна степен.

Четвърто, очевидно е, че тези стопанства е особено наложително да търсят начини за своето окрупняване с цел повишаване на  пазарната ориентация и финансова стабилност. Освен това необходимо е да се търсят и допълнителни възможности за тяхното подпомагане чрез най-пълно използване и на другите  мерки, които предоставят различните Еврофондове. Това определено ще съдейства за преодоляването на по-нататъшното задълбочаване на  социалната  поляризация на селските домакинства.

Директните плащания и домакинствата, работещи в земеделска кооперация

Какво е влиянието на преките плащания за единица площ върху финансовото състояние на домакинствата, членове от които са постоянно заети в земеделска кооперация? И в този случай отправен момент на изследването са възможностите за покриване на необходимата издръжка на живот на земеделските стопани и техните домакинства. Използвани са същите резултати от приложението на методическия инструментариум за определяне на величината на издръжката на живот на едно селско домакинство, както и прага на простото /ППВ/ и прага но разширеното възпроизводство /ПРВ/ както при фамилните стопанства. 

И тук са разработени два сценария в зависимост от това дали цялата издръжка на домакинството се поема само от доход получен от работа в кооперацията  (I-ви сценарий) или тя следва да се покрива от общия доход на домакинството, в структурата на който делът от фермерска дейност заема около 64 на сто (II-ри сценарий). В използваната  извадка, която включва различните типове земеделски структури, обхванати  в изграждащата се система за счетоводна информация към министерството, земеделските кооперации са представени в три основни направления: полски култури, трайни насаждения и от смесено растениевъден тип. Изготвените разчети относно възможностите за просто и разширено възпроизводство на тези селски домакинства преди и след директното субсидиране са поместени в таблица 3. Какво показва анализът на данните?

Таблица 3.

Изменения във възможностите за достигане на ППВ и ПРВ при директните плащания  на 1-ца площ средно на едно селско домакинство в което има един постоянн зает в земеделска кооперация

Средно на домакинство, от който един член е постоянно зает в кооперация с отглеждане на полски култури през 2003 г. не му достигат средства за просто и разширено  възпроизводство и по двата сценария. След получаване на директните плащания тези земеделски кооперации ще бъдат в състояние да гарантират просто възпроизводство на домакинствата на своите работещи членове. Освен това в кооперацията ще остане нетен доход възлизащ съответно по двата сценария на 60,5 хил. лв. и 102,8 хил. лева. Както е известно, той остава на разположение на кооперацията и ще й даде възможност да акумулира средства във фонд „Натрупване".  Чрез него ще може да инвестира в своето производство, да го модернизира, разширява и т.н или да бъде насочен към други фондове на кооперацията, като фонд СБКМ например и др. ПРВ ще може да се достигне след преките плащания само по втория сценарий. В този случай в кооперацията ще останат на разположение 27,6 хил.лв. По първия сценарий обемът на недостатъчните средства за разширено възпроизводство се намалява до 3806 лв. (т.е с 66,7%). От общият брой земеделски кооперации, специализирани в отглеждането на полски култури и попаднали в извадката, са могли да осигурят просто възпроизводство на своите домакинства едва 6,8% по първия сценарий и 17,4% по втория сценарий, докато след директните плащания този дял ще се увеличи значително (съответно на 66,7% и 86,4%).  Разширено възпроизводство на селските домакинства преди паричните помощи са могли да осигурят едва 3% от земеделските кооперации по първия сценарий и 33,7% по втория. След субсидирането техният дял ще се увеличи съответно на 33,7 и 67 на сто.

Очевидно е, че за кооперациите отглеждащи полски култури директните плащания ще окажат особено благоприятно влияние както върху възможностите им за осигуряване на просто и частично разширено възпроизводство на домакинствата на техните работещи член-кооператори, така и за акумулиране на допълнителни средства в самата кооперация. Това състояние е резултат от една страна на големия размер на използваната в кооперациите земеделска земя (среден размер на една кооперация 792 ха) и от друга, на относително малкия брой постоянно заети поради високата степен на механизация на производствените процеси .

При домакинствата, които имат член работещ в земеделска кооперация с отглеждане на трайни насаждения прага на простото възпроизводство е постигнат още преди директните плащания  по втория сценарий. След очакваното субсидиране освен, че средствата за покриване на ППВ ще бъдат достатъчни и по двата сценария, ще останат на разположение на кооперацията съответно близо 13,5 хил. лв. по първия и 50,5 хил. лв. по втория сценарий. Както е видно тези суми са значително по-малки от средствата, с които ще разполагат кооперациите, отглеждащи полски култури. Причината е в по-малкия размер на използваната земеделска площ в кооперациите с трайни насаждения (среден размер  360 ха). Това е още по-силно изразено по отношение на възможностите за достигане на ПРВ. Резултатите показват, че въпреки същественият спад в равнището на недостатъчните средства той не може да бъде постигнат дори и след директните плащания и то по двата варианта.

Средно на едно домакинство, член от което е постоянно заето в земеделска кооперация със смесено растениевъдно направление през базисната година не достигат средства за просто възпроизводство и по двата сценария. След очакваните директни плащания средно една такава кооперация ще може да гарантира просто възпроизводство на своите домакинства и по двата сценария, като и в двата случая ще й остават средства на разположение в размер на 20,4 хил. лв. и 111,7 хил. лева. Тя няма да бъде в състояние да осигури средства за разширено възпроизводство и по двата сценария както преди, така и след субсидирането. Недостигът от средства по първия сценарий намалява от 11,5 хил. лв. на 7,3 хил. лв., а по втория сценарий от 5,8 хил. лв. на 1,7 хил. лева. През базисния период просто възпроизводство са могли да осигурят съответно по двата сценария 19,4% и 25,8% от разглеждания тип земеделски кооперации, а след субсидирането се очаква техният дял да се увеличи на 48,4 и 71 на сто. Средства за разширено възпроизводство през 2003 г. са могли да осигурят 12,9% и 22,6% от тези кооперации, а след преките плащания се очаква техният дял да достигне съответно 38,7% и 51,6% по двата сценария.

Както се вижда земеделските кооперации със смесено растениевъдно направление са с по-малки възможности за осигуряване на разширено възпроизводство на домакинствата, както и с по-слаби икономически резултати за самите кооперации в сравнение с тези, отглеждащи полски култури. Този резултат може да се обясни с факта, че въпреки по-големия размер на използваната от смесено растениевъдния тип кооперации земя (средният размер на една кооперация е 954ха) техните възможности са ограничени от по-големия брой постоянно заети лица.

Направеният анализ налага следните по-важни изводи:

Първо, при земеделските кооперации също както при фамилните стопанства се наблюдават някои различия във възможностите им за осигуряване на ППВ и ПРВ на домакинствата на своите работещи членове в зависимост от тяхното производствено направление.

Второ, кооперациите с полски култури ще бъдат в състояние да осигурят простото възпроизводство на домакинствата на своите работещи член-кооператори и да останат значителни средства на  разположение на самите кооперации. Те ще могат да също така достигнат ПРВ само при условие, че необходимите за него средства се поемат от целия доход на тези домакинства. В другия случай, а именно когато се разглежда само доходът от работа в кооперацията той няма да бъде достатъчен за покриване на необходимите средства за  разширено възпроизводство.

Трето, селски домакинства, членове на които са заети в кооперации отглеждащи трайни насаждения и от смесено растениевъден тип ще могат да достигнат единствено ППВ. Що се касае за средствата необходими за покриване на ПРВ те няма да бъдат осигурени нито от общия доход, с който ще разполагат тези домакинства, нито от дохода получен само от работа в кооперацията.