Каквито и да са начините и стратегиите за инвестиране на финансовите пазари, в крайна сметка целта е една - извличане на печалба. Инвеститори и специалисти вече от много години спорят кой е по-добрият начин на инвестиране - дали това да си дългосрочен инвеститор (buy-and-hold), или активен търговец, често наричан дейтрейдър. Както се сменят периодично партиите в САЩ - при техния двуполюсен модел, така се сменят и нагласите на инвеститорите относно кое от двете е по-добро, след като практиката обори другия модел. Активните трейдъри са тези, търсещият точния момент за инвестиции, като се опитват да прогнозират посоката на пазарните движения с цел да се купи ниско и продаде скъпо или да се продаде скъпо и да се купи евтино. Това е стратегия, на която не малко професионални инвеститори разчитат и много други се опитват да копират. На академично ниво, основата на концепцията за прогнозирането на пазарните движения е поставяна под съмнение от тези, вярващи в теорията на ефективния пазар. Тази теория е базирана на условието, че към даден момент цените напълно отразяват цялата налична информация за определена акция и/или пазар. Следователно, според нея никой инвеститор няма предимство при прогнозирането на цените, защото той няма достъп до информация, която вече не е оповестена на всички. Инвеститорите привърженици на стратегията купи-и-дръж (buy-and-hold) са именно тези, които приемат теорията за ефективния пазар, като подбират позициите си, следвайки фундаментален анализ. Те се надяват да реализират близка до пазарната доходност или малко по-добра. Общо взето двете стратегии се представят по различен начин в зависимост от цикъла, в който се намира пазарът. Дългосрочните инвеститори имат склонността да търсят най-добрите компании в съответните сектори и да купуват акциите им с един по-голям хоризонт. Те почти никога не "скъсяват позиции", както и не ползват заемни средства, защото това противоречи на техните разбирания. Именно този факт ги постави на колене при наблюдаваното изключително силно понижение на световните финансови пазари, което не подмина дори и смятаните за резистентни към циклите компании. Привържениците на тази стратегия се повишиха за периода между 2004 и 2007 година, когато пазарите имаха склонност към постоянен и значителен ръст. Тогава намаляха и вярващите на така наречения "технически анализ". През настоящата година обаче, която най-вероятно отново ще е тежка за инвеститорите и която е доста вероятно да е година на продължаващата волатилност и несигурност за финансовите инструменти (рай за техническите анализатори), активният трейдинг може отново да стане популярен. Силно поскъпване и поевтиняване на инструментите и липса на ясен тренд, когато тези, които смятат, че пазарът ще пада, са приблизително толкова, колкото тези, които смятат, че няма да пада, създава условия за облагодетелстване на активните трейдъри. Теодор Минчев