Няколко турски компании са натрупали дълг от около $2 млрд. към руския държавен енергиен гигант Газпром, пише The Wall Street Journal, цитирайки свои източници. Задълженията могат да попречат на желанието на Анкара да намали зависимостта си от руския природен газ, коментира изданието.

Седем частни турски компании, които са подписали дългосрочни договори с клауза "вземи или плати" за покупката на огромни количества газ от Газпром, са закупили по-малко от 15% от договорените обеми за миналата година, като в същото време не са и се разплатили за неполучените количества, казват източници. Дружествата са започнали разговори помежду си, за да координират позициите си, и водят преговори и с Газпром, за да намерят решение без да се стига до арбитраж.

Макар че дългът, който продължава да расте и тази година, се дължи от частни компании, твърде вероятно е той да се превърне в национален проблем за Турция, тъй като Газпром има издадени акредитиви - форма на гаранция - за около $600 млн. от дълга на компаниите, основно от турски държавни банки.

Проблемът с дълга може да засили икономическите притеснения относно възможността на Турция да се справи с огромните си външни финансови задължения. Той може да създаде и още риск и във вече обтегнатите отношения между Анкара и Москва, които се опитват да разширят търговските си връзки в последните години, въпреки че са противници в две войни - в Сирия и Либия.

През 2015 г. президентът на Турция Реджеп Таип Ердоган направи ребалансирането на портфолиото от газови доставчици ключов геополитически приоритет. Това се случи, след като турските Военновъздушни сили свалиха руски изтребител на границата между Турция и Сирия. Тогава Русия доставяше над 55% от нужния на Турция газ.

През следващата година отношенията между Анкара и Москва се затоплиха, а през 2019 г. Турция получи руските зенитно-ракетни комплекси S-400 - ход, който ядоса САЩ и НАТО. През януари Ердоган и Путин бяха заедно на церемония в Истанбул, който откри официално новия газопровод през Черно море.

Но държавната енергийна компания Botas Petroleum Pipeline Corp., следвайки заръката за диверсификация, пусна специални мореплавателни съдове, които служат като плаващи терминали за втечнен природен газ (LNG). Два такива вече работят, а до края на годината се очаква доставката и на трети.

И инвестицията вече се отплаща.

Делът на руския газ в общия внос на Турция намалява до 24% през първото тримесечие на 2020 г. от 52% през 2017 г., според енергийния регулатор в страната. В същото време доставеният от САЩ LNG, отговаря за 10% от вноса. За март данните сочат, че САЩ и Русия са почти равнопоставени с 9,4% и 9,9% съответно.

Промяната към LNG се ускорява през пандемията, тъй като намаляването на търсенето сваля още повече цената на втечнения газ спрямо руския. "В момента спотовите цени на LNG са четири пъти по-ниски от вноса на газ от Русия", според Есер Оздил, енергиен консултант.

Но в същото време седем турски компании имат отделни, но подобни дългосрочни договори с Газпром, според които те купуват газ на цени между $250 и $300 за 1 000 кубически метра през 2019 г. През миналата година те са подписали за доставката на 10 млрд. кубични метра газ от Газпром, но руският газ е по-скъп от цените на турския пазар, където цените на дребно за между $220 и $280 за 1 000 кубични метра.

През миналата година компаниите (Akfel Gaz Sanayi ve Ticaret AS, Avrasya Gaz AS, Bati Hatti Dogalgaz Ticaret AS, Bosphorus Gaz Corp., Enerco Enerji Sanayi ve Ticaret AS, Kibar Enerji AS и Shell Enerji AS) са получили едва 1,3 млрд. кубични метра. Според договорите, задълженията за плащане важат за 80% от недоставения газ, като така дългът възлиза на между $1,74 млрд. и $2,09 млрд.

Ариф Артюрк, консултант, посочва, че турските компании са в тежка позиция. "Но рискът е и върху раменете на Газпром, тъй като ако компанията не направи отстъпки, ще загуби значителен пазарен дял в Турция".