За глада за кадри, обхванал почти изцяло българския бизнес се говори отдавна. Както и за нуждата от внос на работници от чужбина. Какъвто впрочем се наблюдава във все повече сектори на икономиката у нас. Проучване на ЕКИП обаче дава една съвсем различна теза, а именно, че страната ни няма нужда от внос на хора за работа. Следват подробностите.

Въпреки утрояването на вноса на работници от трети страни (извън ЕС) след 2021 г., дефицитът на пазара на труда нараства с над 25%.

"Налице е заместване на местни млади и по-слабо образовани работници, особено в секторите строителство и хотелиерство. Фискалният принос на имигранти от страни извън ЕС е отрицателен в дългосрочен план и не решава демографските проблеми", пишат експертите

Според публикуваните данни от проучването България разполага с вътрешен резерв от над 1 милион неактивни лица, като 85 000 от тях заявяват желание да работят. Страната е на последни места в ЕС по инвестиции в капитал и роботизация, което показва, че кризата е и резултат от дефицит на капитал и технологии.

Над 15 хиляди чуждестранни работници у нас: От кои държави идват

Над 15 хиляди чуждестранни работници у нас: От кои държави идват

Става по-видимо присъствието на непалците

Вносът на кадри като икономически проблем

Вместо да облекчи българската икономиката, има ясни признаци, че вносът на работна ръка от страни извън ЕС води до заместване на местни млади и по-слабо образовани работници, особено в секторите строителство, хотелиерство и промишленост, по този начин влошавайки структурните проблеми на българския трудов пазар.

Снимка 615665

Източник: GettyImages

Изследването показва още, че вносът на работници не е решение за демографската криза. Преглед на данните и изследванията в други страни членки показва, че фискалният принос на имигранти от страни извън Евросъюза е отрицателен в дългосрочен план и води до задълбочаване на дефицитите в социалните системи.

Възможно обяснение за текущата ситуация е, че лесният достъп до евтина работна ръка от извън ЕС потиска естествения ръст на заплатите и производителността, създавайки условия за социален дъмпинг.

"Анализът показва, че увеличаването на вноса на труд не решава структурните проблеми, а ги задълбочава. Наблюдаваме парадокс - вносът расте, а дефицитът на кадри се влошава, докато заетостта сред местните младежи спада. Това е сигнал, че политиците и бизнесът прибягват до по-лесното краткосрочно решение, но същевременно влошават проблема в дългосрочен план", казва авторът на изследването, икономистът Георги Вулджев.

Какво е решението?

Според това ново проучване, показващо една различна гледна точка, устойчивият път за България не е зависимост от нископлатен внос, а повишаване на производителността чрез автоматизация и връщане на българите зад граница.

Затова препоръката на икономистите е намаляване на квотите за работници от трети страни и въвеждане на данъчни стимули за роботизация и за завръщащи се емигранти.

На този фон годишно допитване на Агенцията по заетостта показва охлаждане на намеренията за наемане спрямо предходната година и по-реалистични планове на работодателите. Резултатите очертават изместване на търсенето на труд към по-нискоквалифицирани позиции и свиване при тези с висше образование. Заедно с това има траен недостиг в образование, здравеопазване и транспорт.

Същевременно търсенето остава силно концентрирано в ограничен брой региони, а секторната динамика подсказва по-силен натиск в туризма и услугите при по-предпазливи очаквания в строителството и индустрията.

Търсенето на работници без квалификация се увеличава, въпреки общото свиване. Работодателите посочват дефицит от 54 хиляди работници в този сегмент, ръст от над 8% на годишна база, което предполага, че фирмите компенсират липси в другите две групи като разширяват набирането на персонал на по-нискоквалифицирани работни места, особено там, където задачите могат да се усвояват на работното място.

"Ирим" - семейната мебелна компания от Русе, която наема работници от Бангладеш и Непал

Една от най-големите мебелни компании у нас ще прави бизнес с работници от екзотични страни

Средната месечна заплата в дружеството е над 2000 лева, въпреки това дефицитът на служители е все по-голям