Около 1 млн. вида са на ръба на изчезването заради влиянието на човека. Това предупреждава проектодоклад на ООН, до който Агенция "Франс прес" са получили достъп.
Докладът старателно каталогизира по какъв начин човечеството е подрило природните ресурси, от които зависи оцеляването на видовете. Все по-голямата загуба на чист въздух, питейна вода, поглъщащи въглероден диоксид гори, опрашващи насекоми, богати на протеин риби и мангрови гори, които блокират бурите - това са само някои от услугите в упадък, предоставяни от природата - не представляват по-малка заплаха от климатичните промени, се изтъква в доклада, който ще бъде публикуван на 6 май.
Всъщност загубата на биоразнообразие и глобалното затопляне са свързани според резюмето в размер от 44 страници, предназначено за политиците, което е сбитата оценка на ООН на научната литература за състоянието на природата, разпростираща се на цели 1800 страници.
Делегати от 130 страни, които ще се срещнат в Париж от 29 април, ще проучат доклада ред по ред. Формулировката може да се промени, но данните, взети от резюмето, не могат да бъдат променени.
"Трябва да признаем, че климатичните промени и загубата на природа са еднакво важни не само за околната среда, но и за развитието и икономическите въпроси", настоява Робърт Уотсън, който е председател на комисията, на която ООН е възложило задачата да изготви доклада, без да разкрива неговите констатации.
"Начинът, по който произвеждаме храната и енергията си, подрива регулиращите услуги, които получаваме от природата", подчертава той, добавяйки, че само "дълбока промяна" може да ограничи щетите.
Обезлесяването и селското стопанство, включително животновъдството, съставляват около една четвърт от емисиите на газове с парников ефект, а също така внесоха хаос в природните екосистеми. Докладът предупреждава за "предстоящо бързо ускоряване на глобалния темп на изчезване на видовете".
Темпът на загуба "вече е десетки до стотици пъти по-висок, отколкото е бил средно през последните 10 млн. години", се отбелязва в доклада.
"Смята се, че половин милион до един милион вида са застрашени от изчезване, много от тях в рамките на десетилетия", чертаят стряскаща картина експертите.
Мнозина учени смятат, че т. нар. "масово измиране", което е едва шестото през последните половин милиард години, вече е в ход.
Последното е било преди около 66 млн. години, когато астероид, широк 10 километра, се удря в Земята и унищожава повечето форми на живот.
Оценките на учените са, че днес Земята е дом на около 8 милиона различни вида, повечето от тях насекоми. Една четвърт от каталогизираните животински и растителни видове вече са изместени, изядени или изтровени.
Спадът на чистия брой е дори по-драматичен, като биомасата на дивите бозайници - тяхното колективно тегло - намалява с 82%.
Хората и животните съставляват повече от 95% от биомасата на бозайниците.
Преките причини за загубата на видове, по реда на важност, са свиването на местообитанията и промяната в ползването на земята, ловуването за храна или незаконната търговия с телесни части, климатичните промени, замърсяването и чужди видове като плъхове, комари и змии, които се придвижват на кораби или самолети.
"Налице са и два големи индиректни двигателя на загубата на биологично разнообразие и климатичните промени - броят на хората в света и нарастващата им способност да консумират", изтъква Робърт Уотсън.
Някога разглеждано предимно като бъдеща заплаха за живота на животните и растенията, разрушителното въздействие на глобалното затопляне се е увеличило.
Промените в разпределението на видовете, например, вероятно ще се удвоят, ако средните температури се повишат от 1,5 градуса по Целзий до 2 градуса.
Досега глобалната средна температура се е повишила с 1 градус в сравнение с равнищата от средата на XIX век, когато започва по-масовото използване на изкопаеми въглеродни горива.
Парижкото споразумение за климата от 2015 г. налага на страните да ограничат покачването на средната глобална температура до "доста под 2 градуса". Ала исторически доклад на ООН за климата през октомври обяви, че това все пак ще бъде достатъчно, за да ускори интензивността и честотата на смъртоносни горещи вълни, суши, наводнения и бури.