По последни данни, изнесени от Eurostat, България е на едно от последните места в Европейския съюз по инвестиции в изследователска и развойна дейност (Research & Development, НИРД).

Докато средно за Съюза през 2005 г. инвестициите в наука и технологии са били 1.84% от БВП, за България тези стойности са 0.50%. Тоест България инвестира близо три пъти и половина по-малко в технологии и наука, които съответно означават по-добро бъдеще, от средното за Европейския съюз.

Повече данни от Eurostat: в периода 2001 - 2005 разходите за R&D в Европа са се увеличавали с 1.5% годишно. За 2005 ЕС е похарчил над € 200 млрд. за изследователска и развойна дейност (България е отделила € 100 млн.). Интензивността на инвестициите е стабилна, т.е. средствата за НИРД за 2005 спрямо 2004 са се увеличили с толкова, колкото е нараснал и БВП на Съюза.

Инвестициите в НИРД за Евросъюза са по-ниски в сравнение с другите водещи икономики в света. Например за 2004 Китай е отделил 1.34%, обаче САЩ е отделил 2.68%, а Япония 3.18%. В САЩ и Япония парите за технологии и наука са нараствали също така по-бързо, отколкото в ЕС.

Изглежда по-ниските стойности за Евросъюза се дължат на една основна причина - инвестициите от страна на бизнеса. За Европа техния дял е 55%, за Америка 64%, за Япония 75%, 66% за Китай.

Къде сме ние в Европа? На дъното близо до Словакия, като само Румъния (0.39%) и Кипър (0.40%) отделят по-малко пари за НИРД от нас. Начело в класацията са Швеция (3.86% от БВП за НИРД), Финландия, Германия (2.51%), Дания, Австрия и Франция.

Обаче не трябва да се успокояваме, че Кипър са също толкова незаинтересовани от научната и изследователска работа колкото и ние, защото разходите за НИРД там се увеличават с 15% средно годишно за периода 2001 - 2005. С 15 - 17% годишно се увеличават разходите за НИРД в Прибалтийските държави. При нас - с 6.8%.

И накрая, извинения че България не инвестира в НИРД защото е бедна държава, не са приемливи с оглед на изнесените от Европейската статистическа служба данни. Защото в случая не става дума за инвестиции в абсолютен размер, а в относителен дял в общата структура на разходите в страната.

Или с няколко думи, за приоритетите на правителството. Изглежда, че НИРД не е приоритет за България. Тази констатация идва в условията на значителен бюджетен излишък за нашата страна вече няколко години наред и в опити за дискусия по въпроса как излишъкът да се изразходва.