Българската икономика може да расте още по-бързо, ако намери подходяща работна ръка

Божидар Нейчев е управляващ съдружник за Югоизточна Европа на една от най-големите световни консултантски компании - PricewaterhouseCoopers. Срещаме се с него в началото на кампанията "Твоите 25 причини да избереш България", която компанията организира. Поводът за нея е 25-годишнина, откакто гигантът работи в България и има за цел да поощри младите хора да изразят своите мотиви за оставане в страната.

Мениджърът говори още за състоянието на българската икономика, предизвикателствата пред нея, както и възможностите, които трябва да бъдат използвани.

Господин Нейчев, защо PwC започна кампанията "Твоите 25 причини да избереш България" и какви са нейните цели?

Тази година навършваме 25 години на българския пазар. Обсъждахме как да ги отбележим и имахме вътрешна дискусия дали да бъде чрез благотворителност или по друг начин. Решихме, че една от най-болезнените теми е свързана с образованието в страната. Така се роди идеята да обявим 25 стипендии, което е символично свързано с годишнината ни.

По-късно идеята се доразви и решихме да ангажираме и наши клиенти за партньори в инициативата. Така и направихме и имаме по-голям интерес, отколкото първоначално очаквахме.

Това за нас беше както приятна изненада, така и тревожен сигнал. Означава, че има проблем, който е осъзнат, но може би е по-голям, отколкото се предполага от всички, които са свързани или имат досег с образованието.

Какво представлява самата инициатива? Обявили сме конкурс, в който се очаква да се включат студенти и да кандидатстват за стипендия. Стипендията не е голяма, не е и малка - 6000 лева. От кандидатите се очаква да напишат есе, в което да изложат своите 25 причини да изберат да останат в България. Тези есета ще бъдат прегледани през февруари от подбрано жури, след което ще бъдат излъчени 25 победители. Всеки един от тях ще получи стипендия, както и възможност за стаж при наши бизнес партньори.

Важен момент тук е, че се опитваме да насочим тази кампания не само към икономисти и финансисти, а към студенти от всякакви сфери. Няма значение дали студентите изучават медицина, изкуство, музика или друго. Идеята е да подкрепим младото поколение. Много сме доволни, че президентът се съгласи да стане патрон на тази инициатива, както и че Министерство на образованието и науката също я подкрепи.

Какво бихте казали на студентите, особено на тези, които се колебаят да кандидатстват?

Първо - няма лошо есе, няма невалидни причини, за да останеш и успееш в България. Второ -няма никакви скрити уловки, няма задължения към стипендията. Тези, които спечелят, ще имат възможност за стаж, което е начин да натрупат опит. Единственото, което мога да им кажа, е, участвайте, участвайте, участвайте.

Какви са основните причини PwC да продължи да оперира в България 25 години след стъпването си на този пазар?

Корпоративните причини са две - едната са нашите клиенти. Първоначално ние сме дошли в България заради "Шел". Когато те са решили да открият бизнес в България, са имали нужда от своите консултанти. Ние дойдохме тук заради нашите клиенти. Тогава се е случило така, че сме дошли с наш международен клиент, а сега сме тук заради тях и заради растящото портфолио от местни клиенти.

Друга причина са нашите служители. В местния офис на PwC има над 200 човека. Смея да твърдя, че сме създали общност от близо 1000 души, които в някакъв етап от своето развитие са били в нашата компания. Много от тях в определен момент са намерили друга реализация. Нашата фирма подготвя и развива много добри професионални кадри в страната и в този контекст, това е нашата роля тук.

Какви са Вашите лични основни причини да изберете България?

Моите причини са стандартни - семейство, родители и приятели. Освен тях за мен е интересно предизвикателство да живееш в една малка държава и от нея да имаш възможност да управляваш офиси в 30 други. Някак си носи лично удовлетворение, че независимо къде си по света, в резултат на труда си можеш да допринасяш и да даваш пример на останалите.

Как оценявате представянето на българската икономика през тази година и какви са очакванията Ви за следващата?

Страхотно. Като казвам страхотно, имам предвид микс от позитивизъм и негативизъм в някаква степен. В края на 2017-а година прогнозата за растежа за цялата година беше повишена. За 2018-а година прогнозите за растеж са по-умерени. За целия регион, включително България обаче, дали прогнозата ще бъде с два или три пункта нагоре или надолу, е доста относително.

Ръстът на българската икономика е над средния за ЕС с всички добри страни на това. По-умерените прогнози за ръст за 2018-а не са поради очаквано забавяне на растежа, а защото прогнозите са предпазливи, има несигурност относно бъдещото икономическо развитие.

Фактът, че в края на 2017-а година изведнъж прогнозата се промени, означава, че не е имало яснота и сигурност какво се случва в икономиката. В края на годината е имало изненада относно факта, че потреблението е дало тласък на икономиката. Основният въпрос, който стои, е дали потреблението е било реално и каква част от него е държавно. Ако потреблението е било основно държавно, има свързани с това добри и лоши новини за в бъдеще, но това ще стане ясно по-късно.

Това, че няма яснота и сигурност какъв ще бъде растежът на икономиката и има промяна в края на годината обаче, поставя въпрос за качеството му. В момента казваме, че реализираният растеж се дължи основно на потребление, може би на някои инвестиции и усвоени евро фондове т.е. потенциално имаме проблем с устойчивостта или качеството на растежа на икономиката.

Въпреки това бих казал, че няма нужда да се всява паника. Глобалната икономика в момента е в подем и това се очаква да се отрази позитивно върху нас. По-скоро въпросът е дали растем заради усилията, които сме положили, или въпреки това, което не сме направили.

Преди няколко дни се водеше дискусия дали има знаци за прегряване на икономиката. Мисля си за съседна Румъния, където растежът е двоен на нашия. Имаше и коментар, че ще стигнем пик след две години. Аз бих казал, че нашата икономика е толкова малка и толкова свързана с икономиките на останалата част в Европа, че пик можем да стигнем и преди да имаме прегряване само защото нещо друго се случва някъде.

Когато говорим за прегряване, трябва първо да имаме съвсем различно ниво на инфлация. Също така и различно ниво и състояние по платежния баланс, както и дългът на домакинствата да бъде на съвсем различни нива. Нищо от тези фактори не е налице.

Можем да коментираме и дали този растеж е висок или не. Доколкото България е част от ЕС, този ръст е наистина висок. Аз обаче по-скоро бих разглеждал страната като развиващ се пазар. За такъв пазар такива нива на растеж не са високи. Накратко, ако трябва да кажа с две думи, в близко бъдеще по-скоро не виждам облаци в небето освен ако не се появи отнякъде голяма промяна на метеорологията, която бързо да промени климата. Но върху всичко това ние нямаме контрол, можем само да следим за симптоми и да се подготвяме.

Икономическият оптимизъм на българите е на най-високото си ниво от 20 години насам. Така ли е при фирмите?

Ние правим проучване сред бизнес лидерите и там една от групите въпроси е точно в тази връзка. Проучването ни излиза всяка година по време на световния икономически форум в Давос, като резултатите ще бъдат обявени в България на 1 март. През всички тези години забелязваме една и съща тенденция - българските корпоративни бизнес ръководители са по-оптимистични в сравнение с всички останали, дори от тези в съседни държави.

Има две основни причини. Първата причина може би е, че наистина се наблюдава подем, а кризата толкова много ни ошамари, че пред нас е само растеж. От друга страна бих казал, че у нас винаги има по-голяма доза пренебрежение към потенциалните заплахи.

За наше щастие за трета поредна година изследването потвърждава оптимизма на българските компании. По-добре така! Когато човек е оптимист, се цели по-високо и се движи по-напред.

Как оценявате икономическия потенциал на България - кои са силните й страни и кои слабите?

Първият аспект, който бих отбелязал, е пазарът на работна ръка. При нас това се сочи като абсолютно предимство, аз по-скоро бих го гледал двустранно. Казваме, че имаме работна ръка, която е квалифицирана и в същото време евтина. Това донякъде е вярно, донякъде е мит.

Вярно е дотолкова, доколкото имаме конкурентно предимство и трябва да се възползваме от него. В същото време обаче, ако това е нашата реклама и ако се осланяме само на нея, това може да ни изиграе много лоша шега.

Така се случи в Унгария и Словакия. През последните 10 години в Унгария бяха привлечени много инвестиции с подобна реклама, но цената на труда нарасна и много инвеститори се преместиха в съседна Австрия, където се оказа, че вече не е по-скъпо в определен сегмент.

Това се случва при нас с аутсорсинг индустрията. Тази индустрия беше хит първо в Полша, после Словакия. В момента цената на час на тези услуги в Словакия по никакъв начин не се различава от нивата в определени части на Германия. От друга страна, Германия има активна политика за това какво да прави дори в този сегмент, който няма нищо общо с производството чрез/с високи технологии.

Исторически аутсорсингът тръгна от Полша, мина през Словакия и стигна до Румъния и България, както и до страните от бивша Югославия. Това определено помогна за ниските нива на безработица у нас. Също така оказа влияние и на цената на труда. Ние като компания се конкурираме за хора за някои позиции не толкова с други фирми от сектора, колкото именно с аутсорсинг компании.

А това е много странно развитие. Защо? Млад човек, който започва работа в аутсорсинг компания, след това няма да бъде подходящ за пазара на труда, защото въпросът е как точно ще се е развил през времето, прослужено там. Може би тогава ще влезем в структурен проблем от подобно естество.

В момента имаме растеж на икономиката и изоставане на пазара на труда. т.е. икономиката не среща проблем с реализацията на услуги и продукти и може да продължи да расте още, но среща проблем с горивото, т.е. да намери подходяща работна ръка за своите нужди. Имаме абсолютно разминаване между какво гориво произвеждаме и с какво гориво работи бизнес машината ни.

Друг пример е туризмът. Ние трябва да го развиваме като дългосрочен стратегически сектор и да се инвестира дългосрочно, а не да разчитаме на конюнктурни промени в световен или регионален мащаб. Бих дал пример с Хърватска. Направиха си инфраструктура и страната не залага само на външния вид на хотела, а се фокусира туристът да има цялостно приятно преживяване.

Още едно предимство, с което често спекулираме, е данъчната ставка. Ниският плосък данък е предимство и не трябва да се променя. Но това е предимство, което не се промотира в достатъчна степен. И второ - не трябва да се разчита само на него, а на него в комбинация с много други неща - сигурност, образование, здравеопазване, качество на услугите и всичко останало, което формира една държава.

Какво е необходимо, за да привлече България повече чуждестранни инвестиции и кои сектори имат най-голям потенциал?

Аз бих заложил на първо място на меки мерки, които осигуряват сигурност, устойчивост, предсказуемост. Ако решим тези въпроси, всичко друго ще си дойде на мястото. Това ще спомогне да се установи среда, в която може да се работи само по определен начин и се създава сигурност.

Когато се разглеждат чужди инвестиции, трябва да се взимат предвид както корпоративният, така и личният аспект. Ако някой реши, че иска да отвори фабрика в Североизточна България, първо трябва да има бизнес причина за това. И ако има бизнес причина, този бизнес някой трябва да го управлява. Много вероятно е, ако е мащабна инвестиция, инвеститорът да се довери на хора от своята държава да го управляват. Обикновено тези хора са въвлечени в решението дали да направят инвестиция или не. За тях трябва да има причина да живеят в този район. Ето защо "меката" част е толкова важна.

Т.е. да не търсим чисто икономическите причини?

Да ги търсим, но да сме наясно, че и другите аспекти са много важни. Икономическата обосновка със сигурност предопределя 75% от решението, но останалите 25% също са много важни.

Ако погледнем други държави в региона, например Чехия, ще видим, че условията на живот извън Прага не са толкова различни от столицата - например Бърно. Една Румъния също има развити градове извън столицата - Клуж например.

Не започна ли този процес и в България - в Пловдив например?

Да, и това е правилната посока. Трябва дългосрочно и устойчиво да правим повече усилия за напредък на районите извън София, защото това ще доведе след себе си до по-хармонично и устойчиво развитие на държавата ни.

И трябва да развиваме сектори, които са носители на устойчивост. За България това включва всичко, което не е ресурсоемко. Ние сме малка държава, небогата на ресурси, не сме Русия, не сме Канада или Китай.

Например в момента минно-добивната индустрия е основен източник на нашия износ. И това не говори лошо за нея, а за всички останали сектори, които на практика липсват. Трябва да вървим в посока да развиваме индустрии, които да донесат устойчивост на този тип държава, която сме.

Не стигаме ли тук отново до повода за нашата среща - кампанията, която организирате и проблема с образованието. Него ли трябва да променим?

Да, съвсем правилно поставен въпрос. Това е областта, в която трябва да насочим усилия, за да се променят нещата. Освен него бих казал също така здравеопазването. За съжаление, това са два сектора, които не носят бързи дивиденти. Всеки един от тях е много труден проект за което и да е правителство. Но ако се поставят правилните цели дългосрочно и по този начин се измерва успехът, може да се постигне.