Биологичното земеделие бележи ръст у нас през последните години. Броят на регистрираните в Министерство на земеделието и храните биопроизводители, преработватели и търговци през 2012 г. се е увеличил почти двойно спрямо предходната година показва статистиката на земеделското министерство, пише в коментара си farmer.bg.

През януари 2012 г. те са били 1054, а в началото на тази година, по предварителни данни, са около 2000. Това е огромен успех, отбелязва доц. д-р Владислав Попов, ръководител на Агроекологичния център към Аграрния университет в Пловдив , който е от първите трима проводници на био идеята в България. Той цитира статистика, според която от 1999 г. до 2007 г. биоземеделците са били 430, от 2007 до 2011 г. - 830, през 2012 г. - 1054, а в последните 12 месеца се завърта ефектът на снежната топка, като достигат 2000. Навремето, когато специализирах в Холандия, не вярвах, че е възможно да се излезе срещу такава мощна сила като химическата индустрия, разказа Попов. Той обясни, че през 90-те години е имало 500 активни химически субстанции, от които са произлезли 11 000 химически търговски препарати. Не е случайно, че за последните 30 години световното производство на храни се е увеличило 2 пъти, а 5 пъти е скочила употребата на препарати за земеделието. Това е катастрофално изтощение на почвите, но очевидно голяма част от човечеството си дава сметка, че това не може да продължава безкрай, обобщава Попов.

Страната ни ще получава по-голямо финансиране по линия на еврофондовете за сектор земеделие, като е предвидено създаване на специална мярка "Биологично земеделие" по Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г, която да подпомогне пряко заетите в сектора заяви наскоро и агроминистър Иван Станков.

ЗАКОНОВАТА ЕВРОРЕФОРМА В БИОСЕКТОРА

Европейците проявяват все по-силен интерес към естествените, местно отгледани и сезонни селскостопански продукти и не искат храната им да бъде замърсявана от генетично модифицирани организми или остатъци от пестициди и химикали, разкрива доклад на Европейската комисия. От Брюксел обещават че анкетата, проведена сред повече от 45 хиляди респондента в периода между 15 януари и 10 април, ще се отрази на решенията, относно продължаващата законова реформа на органичния сектор.

Първото предложение на аграрните специалисти на ЕК, относно промените в бранша се очаква към края на годината. Коментатори предвиждат то да акцентира върху укрепването и хармонизацията на системите за контрол на органичните продукти в различните държави от ЕС, както и за подобряване на прозрачността на правилата, отнасящи се до вноса. Реформата трябва да определи и границата на толерантност към някои субстанции, използвани в ограничното земеделие, като витамините.

КАК ДА СЕ ИЗБЕГНЕ КАПАНА НА РЕГУЛАЦИИТЕ

Европейския комисар по земеделие Дачиан Чолош обаче подчертава, че не трябва да се допуска прекомерният надзор да задуши развитието на бранша. "Важно е да избегнем капана на регулации, които са толкова сложни и скъпи, че за малките фермери и компании да е на практика невъзможно да се занимават с органично земеделие", подчертава той.
Към момента, около 2% от хранителните стоки, продавани на Стария континент, са с етикет ДорганичниФ, а органичните ферми са 200 хиляди, или 2% от всички селскостопански производители, изчисляват от Европейската комисия. През последните десет години, площта, на която се отглеждат култури, свободни от химикали и ГМО, се увеличава повече от два пъти.

Според европейските правила, само храна, която е съставена от поне 95% органични селскостопански съставки, може да бъде продавана като органична. Фермерите, заели се с този бизнес, трябва да прекратят или драстично да ограничат използването на синтетични химикали като торове, пестициди и медикаменти. За вносните продукти важат същите правила, като тяхното прилагане трябва да бъде доказано чрез съответната документация.

ПРОФИЛЪТ НА КУПУВАЧА НА ОРГАНИЧНИ ХЛРАНИ

не е еднозначен. Очертават се три основни групи клиенти, които посягат към този вид продукти. Първият са регулярните потребители. Те обикновено са хора, които проявяват засилена загриженост за здравето си още преди да открият щандовете с органични храни. Често предаността им се дължи на алергии или заболявания, които не им позволяват да рискуват със съмнителни стоки, или са бременни жени, загрижени за целесъобразността на своята диета. Тези купувачи често следят с интерес новините за сектора, и са добре запознати с цените и предлаганите продукти. Точно те отговарят и за лъвския пай на продажбите - по 82% в Дания и Италия, и 60% за Великобритания.

Хората, които само понякога посягат към органичните храни, реализират по-малки обороти, но пък са мнозинство. Често те купуват просто от любопитство, или от импуливно, поради крактосрочно желание да се погрижат за здравето си. За разлика от по-верните фенове на сектора обаче, те са по-внимателни с бюджета, отколкото с диетата си, и по-високите цени на органичните продукти често ги насочват към по-евтините алтернативи. Нередовният им клиентски интерес се дължи донякъде и на факта, че органичните продукти най-често се закупуват директно от производителя и не се намират лесно в супермаркетите, да не говорим за кварталната бакалия.

Третата група потребители са тези, които изключително рядко посягат към тези стоки и не вярват на етикетите Дорганична хранаФ. Те смятат, че това е само поредният трик на производителите да поискат повече пари. За да се спечелят те, секторът трябва да положи повече усилия за провеждане на информационни кампании и да засили прозрачността относно прилаганите регулации.

В крайна сметка се оказва, че не непременно финансите спъват органичното земеделие да продължи експлозивното си развитие. Имайки предвид, че разликите в цените между органичните и неорганични продукти се топят в последните години, по-важна задача изглежда да се завоюва доверието на скептичните купувачи. Именно в тази насока обещава да работи Брюксел.