Президентството на Словения в ЕС се натъкна на първата сериозна трудност на 17 февруари, когато сръбската провинция Косово едностранно обяви независимостта си, пише в днешен материал The Economist.

След още няколко дни Словения предприе стъпки по признаване на независимостта на Косово. Мнозина в Словения виждат в независимостта на Косово последния акорд в разпадането на Югославия, започнало в началото на 1990те с отделянето на самата Словения. Само че разделението в ЕС по въпроса и нарастващият словенски бизнес интерес в Сърбия настояват за по-внимателен подход.

Във всеки случай, Словения не успя да заеме ролята на независим арбитър между Косово и Сърбия и от това ще пострадат политическите и търговски отношения със Сърбия. Това пък от своя страна хвърля съмнение в подкрепата на бизнеса към правителствената политика.

Правителството на Словения си бе поставило за цел покриването на пълната гама от политиките на ЕС по време на президентството си. Само че от самото начало беше ясно, че главният въпрос ще е финалният статус на Косово. Очакваше се провинцията под администрация на ООН от 1999 до обяви независимост някъде в началото на 2008 година. След провала на преговорите между сърби и етнически албанци през декември 2007, така и стана. Словения видя в това възможност за упражняване на уникален потенциал за безпристрастен брокер между страните - заради общото минало в СФРЮ и „вътрешния" поглед.

Само че общественото мнение в Сърбия демонстрира подозрение относно намеренията на правителството на Словения. За много сърби, Словения е виновникът за разпадането на Югославия. Това се превърна в открита враждебност след излизането на информацията за срещата между дипломати от САЩ и Словения. От тази среща се разбира, че Словения има водеща роля в движението за признаване независимостта на Косово.

В началото на февруари в Белград малко взривно устройство избухна пред магазин на Mercator, най-голямата словенска търговска верига и голям инвеститор на Балканите. Съобщение за бомба - оказало се фалшиво -  опразни друг магазин на Mercator в централна Сърбия. Сръбските националисти „предполагат", че тези диверсии имат връзка с позицията на Словения по Косово - поне видяна през очите на Сърбия.

В деня на обявяването на независимостта на Косово, тълпата проникна и преобърна посолството на Словения в Белград.  Засега Сърбия не е измислила какво наказание ще наложи на страните, признали независимостта на Косово. В случая със Словения могат да се очакват дискриминации срещу потенциални и съществуващи словенски инвеститори, както и бойкот на словенски стоки от населението, какъвто имаше по време на обявяването на независимостта на самата Словения - коментира The Economist.

Словения заедно с Хърватия обявиха независимостта си от Югославия през 1991. Гражданите на Словения си мислеха, че с независимостта на Косово ще приключи спора за кървавото наследство на Югославия (в конфликта се съдържат и някои териториални спорове между Словения и Хърватия). Регионът би се изправил на крака и тръгнал по европейския път, което щеше да позволи на Словения да заеме едно специално положение.

Други фактори диктуват предпазливост. Съвкупната търговия на Словения със Сърбия се увеличи трикратно от 2005 г. досега. Още повече, много големи словенски компании и то не само водещите Mercator, Gorenje и Merkur, направиха значителни инвестиции в Сърбия с надеждата да разширят пазарите си отвъд тесните граници на малкия вътрешен пазар.

В края на 2005 г. (последните налични данни) близо 17% от ПЧИ на Словения (€501 млн.) бяха в Сърбия, заедно с Черна гора по него време. През 2001 този дял бе само 4%. Още по-впечатляващо, броят на инвестиращите в Сърбия словенски компании нарасна от 128 до 309 за същия период. След края на 2005 г. словенските предприятия инвестираха допълнителни 1.7 млрд. евро в чужбина и по-голямата част бяха вложени в Сърбия. Регионалната икономика би могла да помогне на Словения да стане по-малко уязвима от икономическите цикли в по-големите си търговски партньори в западна Европа.

Предвид всичко това, не е учудващо, че бизнесът в Словения все по-нервно гледа развоя на събитията около Косово, както и позицията на словенското правителство. В средата на февруари словенските мениджъри настояха правителството да синхронизира действията си с бизнес интересите и много внимателно да прецени каква ще е реакцията му по независимостта на Косово.

Политиците от всички линии първоначално изглеждаше, че са си взели поука: премиерът Янез Янса на 17 февруари каза, че било твърде рано да се говори дали Словения ще признае независимостта на Косово. Други членове на дясно - центристката управляваща коалиция потвърдиха позицията на Янса, а опозицията отиде и по-далеч: Словения да чака реакцията на Белград след първата вълна на призналите държави.

Само че това се промени на 21 февруари, когато правителството изпрати на парламента предложение за признаване на независимостта на Косово.

Редица страни вече признаха Косово: САЩ, Великобритания, Германия, Франция и Италия. Словения играе малка роля в по-голямата схема: следващите седмици в региона са в ръцете на САЩ, големите европейски държави и Русия, както и в самите Сърбия и Косово. Щом веднъж стана ясно, че повечето европейски страни ще признаят Косово, Словения не можа, като президент, да върви срещу преобладаващото течение.

Това без съмнение ще доведе до още по-влошени отношения между Словения и Сърбия, увеличава се непосредствения риск, че словенските предприятия в Сърбия ще бъдат пренебрегнати от местните потребители и партньори, или още по-лошо ще станат цели на раздразнените екстремисти. В резултат на това словенските предприятия ще започнат да отбягват инвестициите в Сърбия и ще загубят добри бизнес възможности. Парламентарните избори в Словения са през 2008 г. и правителството ще загуби, противопоставяйки се с бизнеса. В момент, когато работниците започват да се надигат и профсъюзите да изискват по-високи работни заплати заради покачващата се инфлация, последното нещо от което правителството се нуждае, е нов враг.