Андерс Ослунд, шведски икономист пълноправен член на Атлантическия съвет във Вашингтон. Последната му книга е озаглавена "Руският кроникапитализъм: Пътят от пазарна икономика към клептокрация". Материалът е поместен в Project Syndicate.

Великият френски историк Фернан Бродел ни научи да търсим недооценените дълги вълни (longue durée) в историята. В контекста на последните 30 години една такава вълна бе разширяващата се икономическа пропаст между държавите от Централна и Източна Европа, които се присъединиха към Европейския съюз, и тези, които не го направиха. Първите постепенно настигат останалите държави от Европейския съюз с растеж на икономиката от почти два пъти този на източните им съседи; а вторите се намират в ничия земя между ЕС и Русия.

Дивергенцията между Полша и Украйна илюстрира тази тенденция. Според съветските статистики Украйна е била малко по-богата на глава от населението спрямо Русия и Полша през 1989 г., точно преди революциите да свалят комунистическия режим в Централна и Източна Европа. Тогава и двете страни са имали подобна култура и индустриална структура. Но днес брутният вътрешен продукт на глава от населението (по настоящи цени, в щатски долари) е почти пет пъти по-висок в Полша отколкото в Украйна. (Дори и през 2013 г., годината преди Русия да започне войната си в Украйна, БВП на Полша на глава от населението е 3,4 пъти по-висок.)

И Украйна не е сама.

Икономиките на Беларус и Русия стагнират от 2012 и 2014 г. съответно. И хвърлянето на вината за Русия върху падащите цени на петрола не обяснява защо Украйна и Беларус следват същия модел. Русия, разбира се, бе притисната и от западните санкции след незаконната анексация на Крим през 2014 г. Украйна пък загуби 17% от БВП като резултат от военната агресия на Русия, макар че успя да отчете умерен годишен растеж от 3% между 2016 и 2019 г.

Междувременно държавите от Източна и Централна Европа, които са част от Европейския съюз, вървят уверено напред благодарение на местното предприемачество и преките чуждестранни инвестиции. По време на бума между 2014 и 2019 г. икономиките растяха средно с 4-5% годишно. И БВП на Русия на глава от населението падна под това на Румъния и дори на Турция, която не е член на ЕС. Сред 27-те държави от ЕС само България все още е по-бедна от Русия, измерено чрез БВП на глава на населението — без значение дали в щатски долари или според паритета на покупателната способност.

Една причина бившите съветски републики да се справят толкова зле, докато европейците от ЦИЕ да се справят толкова добре е, че държавите от Централна и Източна Европа успешно сключиха споразумения за приобщаване с ЕС в началото на 90-те. Благодарение на достъпа до пазарите от ЕС, до средата на 90-те години те прехвърлиха две трети от търговията си от бившия Съветски съюз към ЕС. И, възползвайки се от европейските вериги за доставки, те успяха да се превърнат в основни европейски производители на автомобили.

Но ключовият фактор в успеха на тези страни е подобрението в икономическото управление. За да се квалифицират за членство в ЕС, държавите от ЦИЕ трябва да приемат европейските закони. След дълъг, уморителен бюрократичен процес тези държави приеха регулаторните и правни рамки, които са нужни за функционирането на една отворена пазарна икономика.

В класацията Corruption Perceptions Index на Transparency International Полша, Чехия, Словакия и Унгария сега се намират на 45, 49, 60 и 69-та позиции съответно, докато Украйна и Русия са на 117-то и 129-то места. И макар че нареждането в класацията на първите не е впечатляващо, то е достатъчно, за да привлекат преки чуждестранни инвестиции. Инвеститорите знаят, че ако се случи нещо лошо, те могат да прибегнат до ЕС и Европейския съюз. За разлика от бившия Съветски съюз, правата върху собствеността са сигурни.

Мръсната тайна е, че 3-4% от годишният БВП на държавите от Централна и Източна Европа идва от европейските грантове, което е нож с две остриета. От една страна, европейските фондове са причината всички столици в по-новите страни членки да имат толкова красиви нови летища и магистрали. От друга, този тип проекти са по-уязвими към корупция — и оттам съмнително придобитото богатство на множество унгарски бизнесмени, които са близки до премиера Виктор Орбан.

Въпросът сега е дали икономиките от ЦИЕ може да запазят прогреса си. Преди да станат част от Европейския съюз, регулаторите се притесняваха, че те ще работят по подобряване на управлението само до момента на приемане; но реалността е по-сложна. Всички нови членки на ЕС продължиха да подобряват управлението в продължение на години, привличайки още повече преки чуждестранни инвестиции. Някои от тях продължават работа. А Естония и Литва са най-малко корумпираните бивши комунистически държави.

Но според Transparency International някои от тях преминават през рязък спад. Оценките на Полша достигнаха пик през 2015 г., на Словакия през 2016 г., а на Чехия през 2018 г. Унгария достигна пик през 2012 г. и върви надолу оттогава — и сега се нарежда заедно с Румъния и България, които се смятат за най-корумпираните страни в ЕС. Местните и чуждестранните инвеститори в Унгария следят внимателно отслабващия интерес на Унгария да се съобразява с международните закони; все по-нестабилните закони, които защитават правото на собственост; както и въвеждането на дискриминиращо данъчно облагане.

За ЕС това може да се превърне в екзистенциален проблем, защото демокрацията и върховенството на закона вървят ръка за ръка. И макар Унгария и Полша да нарушават някои от най-важните демократични критерии на ЕС, те продължават да получават пари. ЕС наложи специални условия на Румъния и България, но тези мерки не са достатъчни.

Според Freedom House демокрацията е в упадък по света от 2005 г. Сега повече от всякога ЕС не трябва да позволява този процес да продължи. За щастие, блокът става по-целеустремен в налагането на по-тежки условия, основно чрез фонда за възстановяване на стойност €750 млрд. Траекторията на бившите съветски републики е тъжно напомняне защо ЕС трябва да защитава демокрацията и върховенството на закона и у дома, и в чужбина.