През втората половина на 2021 г. светът беше застигнат от енергийна криза. Тя оказа голямо влияние върху икономиките на много страни, околната среда и сигурността, като по този начин постави сериозни въпроси пред правителствата, политиците, инвеститорите и обикновените потребители.
И вече е ясно, че търсенето на решения за енергийната криза може да отнеме не една, а много години. Тъй като осмислянето на причините за ограниченото предлагане на енергийни ресурси и в резултат на това високите им цени не е толкова лесна задача.
Това се дължи най-малкото на факта, че тази криза се състои от 3 различни елемента: COVID-19 и сривът на веригите за доставки, по-голямата взаимосвързаност на пазарите на природен газ, както и признаците на силна волатилност на цените на енергията по време на т.нар. "зелен преход", или преход към "въглеродна неутралност".
Какви други причини станаха "катализатор" за енергийната криза и до какво може да доведе тя, коментират известни енергийни анализатори, чиито мнения обобщава финансовия портал "Финам".
Енергийната криза от 2021 г. по същество се превърна в "черен лебед" (съвсем неочаквано събитие със значителни последствия). Както често се случва, тази криза се състои от няколко фактора, които са се развили заедно в резултат на злощастни случайности.
1.За "отправна точка" на кризата се смята 2020 г., когато поради пандемията търсенето на енергия естествено се срина на фона на социално-икономическите ограничения от коронавируса. Поради "затварянията", търсенето на стоки, услуги и суровини намаля драстично. Цените на енергията паднаха до 30-годишно дъно. Глобалната индустрия забави темповете си.
Държавите постепенно се адаптираха към ограниченията, но се оказа, че няма до е лесно производството да се върне към предишните си "релси" - тъй като логистичните вериги за доставки на суровини, стоки и компоненти бяха нарушени. Пазарът на труда в повечето страни изпитваше недостиг на работна ръка.
2.Държавите първоначално залагаха на виждането, че възстановяването на потреблението през 2021 г. ще върви бавно, но това не се случи. Китай и Европа в началото на годината твърде ентусиазирано започнаха със стимули за икономическото възстановяване и за отдалечаване от потреблението на въглища. Първият заместител беше газът, търсенето на който се увеличи, но Русия, която не получи одобрение за пускане в експлоатация на газопровода "Северен поток 2" (който е завършен през септември 2021 г.), пренасочи доставките към Китай.
Ситуацията се влоши и заради по-малко от очакваното количество получена електроенертия от ветропарковете в ЕС (поради "затишие" в Северно море), което се "наслагва" с горещо лято, а сега дойде и доста хладното начало на зимата, през което е необходима и повече електроенергия.
Русия също "хвърли дърва в огъня" на енергийния дисбаланс. "Газпром" реши да не продава големи допълнителни обеми газ на спот пазара в Европа и предложи на европейците да подпишат дългосрочни договори за доставка. Последните обаче решиха да се бавят с дългосрочните договори, както и със сертифицирането на "Северен поток 2" - и цените на газа се устремиха нагоре.
3.Политиките, провеждани от много страни, доведоха до рязък скок в цените на газа. В началото на зимата цените отново се върнаха към своите октомврийски "върхове". И въпреки че новият щам на коронавируса "омикрон" сега донякъде задържа търсенето на синьо гориво, натискът върху доставчиците все още продължава. Ситуацията наистина изглежда много болезнена, като се вземе предвид и фактът, че тази година европейските газохранилища са далеч по-малко запълнени от предходни години.
Проблемите се появиха постепенно: в началото Европа започна да затваря въглищните мини, тъй като континентът реши да разчита повече на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Амбицията на ЕС е много проста: да направи прехода към "нисковъглеродно бъдеще" чрез "пренастройка" на своите системи за производство и разпределение.
Обаче глобалният недостиг на газ, съчетан с ниски запаси от горива и трудности в отношенията с основния доставчик на природни ресурси - Русия, се превърнаха в спънка за прехода към възобновяема енергия.
Освен това ситуацията се влоши от факта, че започнаха да растат цените не само на газа, но и на електроенергията, въглищата и петрола.
4.Друга важна причина за енергийната криза стана намаляването на инвестициите в нефтената и газовата индустрия, което спорд някои анализатори, би могло да стане фактор за високите цени в дългосрочен план - и то не само на енергоносителите, а и на широк спектър други стоки.
Други анализатори отбелязват и високата задлъжнялост на много развити държави.
5.Петата причина за енергийната криза е разбалансирането на енергийния пазар като цяло, което пък е резултат от комбинация от редица намерения на държавите - преминаване към алтернативни видове енергия, намаляване на емисиите на въглероден диоксид и т.н.
Тази година световните лидери постигнаха редица споразумения след 26-ата конференция на ООН за изменението на климата в Глазгоу, включително постигане на нетно нулево ниво на емисии. За много държави това стана едновременно както страхотна новина, така и поява на реални политически и научни предизвикателства, които тепърва трябва да се преодоляват.
USD
CHF
EUR
GBP
