Въпреки че държавните и правителствени ръководители на страните членки на ЕС ще се събират за извънредната среща на върха на ЕС в Брюксел, най-големите губещи в борбата за бюджета на Съюза за периода 2014-2020, известен още като "многогодишна финансова рамка" (МФР), са вече ясни: това са европейските граждани, се казва в статия от Joseph DAUL и Reimer BOEGE, публикувана в EUObserver.

Изнасяйки на преден план аргумента за необходимостта от общо свиване на разходите, големите играчи в Европейския съвет почти изцяло ще се съсредоточат върху намаляване на разходите на ЕС, насочени към стимулиране на растежа и работните места в целия Европейски съюз. Като се има предвид, че 94 цента от всяко евро, изхарчено от Брюксел, се връща обратно към регионите на Европа, давайки възможност на местните власти да обновят транспортните връзки, да инвестират в нови технологии и да съживят градските центрове, намаляването на бюджета на ЕС се оказва малко повече от отрязване на лявата ръка, за да се спаси дясната.

Независимо от ефекта върху статистическите данни, реториката на държавите-членки показва, че ще бъде малко вероятно да се намери решение, което да подобрява прозрачността и гъвкавостта на дългосрочния бюджет на ЕС. Нещо повече, безсмислените вътрешни борби за пари, които разделят държавите-членки на печеливши и губещи, без ясен фокус върху действителните нужди от финансиране, отново ще бъдат на дневен ред.

Настоящите, а също и паралелни, преговори по бюджета на ЕС за 2013 година илюстрират това ясно: държавите-членки винаги са готови с голямо желание да излязат с европейски проекти, при условие че имат добри позиции, що се отнася до тяхната собствена национална програма. За сметка на това, когато става въпрос за осребряване на ангажиментите, те не са склонни да плащат сметката, като не оставят почти никаква гъвкавост за краткосрочни напасвания на разходите.

Още по-лошо, имайки 27 държави-членки, които спорят за милиарди евро в ранните часове на деня, с всеки национален лидер, който иска да представи поне малко късче от победата на своите национални медии, е открита покана да се постигне съгласие под масата.

Освен че е непрозрачна, настоящата процедура, която е в центъра на пазарлъци по националните финансови пакети, също не възпрепятства разпределението на парите там, където е най-необходима. Решение би било да се заменят националните вноски, базирани на БВП и свързаните отстъпки и корекционни механизми от реалните и жизнеспособни собствени ресурси за бюджета на ЕС. След това системата не само ще стане по-проста и по-прозрачна, но и по-справедлива, без да се сложи допълнителна тежест върху гражданите. Революционна? Едва ли. Договорите на ЕС предвиждат финансирането на бюджета на ЕС да става до голяма степен от дяла от данъците на национално ниво.

Европейският парламент даде да се разбере - с широко мнозинство, състоящо се от всички основни политически групи - че ще ударят спирачките на опитите на държавите-членки отново да прибегнат до задкулисни сделки, които не обслужват интересите на европейските граждани. Ние трябва да се върнем към бъдещето, което позволява бюджет, добре оборудван да се справи с бъдещите предизвикателства, гъвкав, за да реагира на непредвидени нужди, и преди всичко прозрачен. Това е истинският дебат, който ще започне тогава, когато се вдигне мъглата от битката по бюджета над сградата на Съвета.

Ще бъде или няма да бъде постигнато споразумение в тазседмичното заседание на Съвета: във всеки случай, Европейският парламент ще получи последната дума относно Многогодишната финансова рамка. Той ще настоява силно, интересите на европейските граждани да бъдат върнати обратно в играта.

Joseph DAUL е председател на Европейската народна партия в Европейския парламент. Reimer Boege е главен преговарящ на Европейския парламент за многогодишния бюджет.