Целият свят говори за това, само Германия - не. Целият свят - особено Южна Европа - страда. Само Германия остава безчувствена. За какво става дума ли? За курса на икономии, който заплашва да съсипе цели държави.

Става дума за твърденията на водещи германски икономисти, според които кризата може да се овладее трайно само с реформи и консолидиране на бюджета. Става дума за големия въпрос кое е по-гъвкавото решение на кризата - стабилизационната политика или политиката, насочена към стимулиране на конюнктурата.

Отчаяние, депресия и гняв

Експериментите започнаха още в самото начало. Ако година след фалита на американската инвестиционна банка "Лемън Брадърс" двете най-важни икономики в света - американската и европейската - образцово следваха политика, ориентирана към развитие на конюнктурата, след 2010 година пътищата им се разделиха. Америка продължи да залага на силни конюнктурни програми, свързани и с увеличение на дълговете, а Европа под натиска на Германия избра икономическата политика "made in Germany".

Зад тази политика стои идеята, че също като Германия и другите европейски страни се нуждаят от икономическа програма, която да доведе до поевтиняване на труда и разтоварване на държавните каси - с две думи: програма за икономии и реформи. Докато в началото на 2010-та безработицата в Европа и в САЩ възлиза на 10 процента, днес в едната икономическа зона тя е 12 на сто, а в другата - осем процента. В Америка отново изгряват надежди, в Европа са се възцарили отчаянието, депресията и гневът. И то гняв не срещу еврото, а срещу стратегията за овладяване на кризата.

Затъването на Европа

Признаци на подобрение няма. Дори обратното - наложи се прогнозите за развитие на конюнктурата отново да бъдат занижени. Надига се рецесия, която обхваща и северните европейски страни. Целият континент е заразен от нея, защото никъде никой вече не се заглежда и в другата възможна икономическа стратегия, а именно - конюнктурните програми. Международният валутен фонд предупреди наскоро, че курсът на икономии спъва развитието на конюнктурата, а това ще се отрази на световната икономика като цяло. Неслучайно Европейската комисия и председателят й Жозе Мануел Барозу вече обещават, че ще настояват за отслабване на курса на строгите икономии. Всичко това е правилно и говори срещу германската позиция, която вече губи все повече привърженици. Ако в началото на еврокризата северните европейски страни и Франция стояха зад германската стратегия на икономиите, днес нещата изглеждат другояче. Германската терапия остава на практика безуспешна, а практическото доказателство за необходимостта й - неустойчиво. Германия е изолирана и в Европа, и в Г 20.

Кога германската политика ще осъзнае, че сегашното положение може да се овладее само чрез комбинация от реформи и програми за съживяване на икономическата конюнктура? И кога ще проумее, че втората по големина икономика в света не може да разчита само на износа в стремежа си да сложи край на рецесията? Дано германските политици осъзнаят това преди и в Германия безработицата да нарасне стремително.