Тази седмица Румъния обяви, че през 2017 година икономиката й е нараснала със 7%, което е най-големият й успех от 2008 година насам. Според икономисти обаче ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) не е само добра новина, защото, по техните думи, след бума на потреблението идват рисковете.
Анализатори, цитирани от Balkan Insight, предупреждават, че правителството в Букурещ неглижира намалелите инвестиции и по тяхната оценка страната я очаква трудно бъдеще.
Резултатът от 7% растеж изглежда повече от забележително, като се има предвид, че само две години по-рано румънската икономика расте два пъти по-бавно. През миналата година силният ръст й помага да се нареди на шесто място в света, справяйки се по-добре дори и от Китай.
Експертите обаче посочват, че постижението се дължи до голяма степен на повишаването на заплатите в публичния сектор, както и на промените във фискалната политика на правителството. Предприетите от властите в Букурещ политики стимулират потреблението, но от друга страна са причина за натрупването на по-голям дефицит.
По думите на анализаторите след впечатляващия растеж Румъния парадоксално се насочва към икономическа криза и нарастващ държавен контрол върху частния сектор.
"Всички индикатори разкриват, че крехката, нездравословна икономика се влошава", коментира икономистът Флорин Читу, като посочва, че за това говорят инфлацията, търговският дефицит, бюджетният дефицит, публичният дълг и много други.
Междувременно последните данни, публикувани от Централната банка на Румъния, показват, че външният дълг на страната е нараснал с близо 6,5 милиарда евро или е с 85% по-висок в сравнение с 2016 година.
Основната причина за това е, че северната ни съседка внася много повече, отколкото изнася. За това говори дефицитът в търговията, разширил се с 2,7 милиарда евро през миналата година. В същото време инфлацията също е нараснала с 4,3% на фона на поевтиняването на румънската валута на няколко пъти през изминалите 12 месеца.
В своята прогноза от Европейската комисия посочват, че икономиката на страната ще продължи да расте до 2019 година, но с по-бавни темпове, като се очаква значително забавяне на потреблението. В същото време дефицитът ще нарасне с нови 3,2% и 3,4% през 2018 и 2019 година.
От друга страна частните инвестиции и износът ще продължат да намаляват основно заради монетарната политика, предприета заради ръста на инфлацията.
Всичко това поставя под риск развитието на икономиката на страната и може да доведе до обратен на икономическия ръст процес в близко бъдеще.