Американската икономика може да е в средата на един от най-дългите периоди на възход, но Алън Грийнспан мисли, че нещата не изглеждат толкова добре и може да се влошат. Като основни предизвикателства очертава нарастващия дефицит и социалните програми, като пенсионната система и системата за здравеопазване, които струват все повече. Бившият председател на Федералният резерв смята, че тези проблеми трябва да бъдат разрешени заради растящата инфлация, разпространяващия се популизъм и икономическия подем на Китай и дава отговор как "САЩ може да стане велика страна отново".

Според Грийнспан, проблематичен е и "анемичният" ръст на продуктивността - "имахме доста стабилен ръст на продуктивността от 2% годишно, а за най-скорошния 5-годишен период той е едва 1 % годишно", казва той миналия месец в интервю за Barrons.

Грийнспан казва, че нивото на спестявания и социалните помощи увеличават тежестта си върху бюджета и частните инвестиции, което от своя страна забавя ръста на продуктивността. Социалните облаги в САЩ са строго определени и размерът им като цяло не е тясно свързан с икономическата активност. Икономиката на САЩ страда и от лошата тенденция "да взима заеми от, които ѝ отпусне" такива, което я поставя в лоша ситуация.

Рецептата за успех на Грийнспан, учудващо, предполага, че САЩ трябва да следват примера на социалистическа Швеция, за да решат проблемите си в социалната сфера.

Грийнспан, който твърди в последната си книга, че ръстът на разходите за социални помощи се равнява на по-малко иновации и предприемачество, заяви, че истинският проблем със социалните програми е отказът да бъдат финансирани. Швеция няма проблеми да подкрепя разходите си, въпреки че има една от най-щедрите социални държави в света.

Скандинавската нация "е отличен пример за страна, която в миналото има същите проблеми, като САЩ и успяват да ги решат", казва бившият председател на Федералния резерв чрез видеовръзка от събитие в Лондон. "Проблемът не е дефицита, проблемът е не финансирането на увеличените разходи."

Грийнспан описва много по-лошата ситуация в Швеция през 1990 г, когато лихвите по ипотечните кредити растат главоломно до 500% и промяната, която ѝ помага да стабилизира социалните си разходи. Правителството на скандинавската страна "сменя пенсионния модел от система на дефинирани доходи към система с дефинирани вноски, която по дефиниция се само-финансира." Сега Швеция има по-висок ръст на продуктивността от Щатите. Според бившият председател на Федералния резерв САЩ трябва да трансформира структурата на социалните програми.