Икономисти: Европа избегна енергийната криза, но се появиха други рискове

Европа успя да избегне най-лошият сценарий на рязък икономически спад не благодарение на прецизното планиране на централните банки, а защото властите на ЕС изразходиха общо почти трилион долара, за да защитят домакинствата и да компенсират последствията от отказа от руски природен газ (и енергийна криза), пише наблюдателят от Bloomberg Лионел Лоран. Сега Европейският съюз е застрашен обаче от нова рецесия, предупреждава той.

Наблюдателят отбелязва, че има предвид "горчивото хапче" за Европа под формата на повишаване на основните лихви от "нервните" централни банки. Основната инфлация в еврозоната достигна през февруари рекордните 5,6% и Европейската централна банка вече се е подготвила съответно да повиши основните лихви до рекордните 4%. Лоран се опасява, че без такива мерки по затягане на парично-кредитната политика, ще започне нов "порочен цикъл" от нарастване на цените, "подклаждан" от увеличението на заплатите.

Макар че икономиката на еврозоната като цяло (засега) успява да избегне рецесията, обаче не се наблюдава и растеж, както отбелязаха вече икономисти от Barclays Plc. Съставният индекс на покупателната способност почти не се повишава.

Ще излезе ли Европа от икономическата криза през 2023 година

Прогнози вещаят "тежък икономически студ"

Така например, в Германия икономическият спад в края на миналата година беше 0,4% - повече от очакваното. Равнището на безработицата в ЕС като цяло са близо до рекордно ниски нива, но то се покачва в някои страни, включително Испания и Италия.

И макар че шефът на ЕЦБ Кристин Лагард твърди, че целта на вдигането на основните лихви не е "да се разруши икономиката", вече се забелязват първите "пукнатини".

Няколко основни риска през 2023 година пред водещите икономики в света

Държавната подкрепа за реалния сектор и работещите може да спре

Последното, от което Европа се нуждае сега, е икономически спад, провокиран от ЕЦБ, пише в статията на Bloomberg. Посочва се, на базата на мненията на икономисти, че прецизните и чувствителни инструменти на държавните политики, биха били много по-ефективни от "чука" на агресивните увеличения на основните лихви, които заедно с инфлацията биха могли да разбият "на пух и прах" инвестициите и икономическия растеж в Европа.

"Сега, когато Вашингтон отваря своя "бездънен портфейл", готвейки се да изразходи почти 400 милиарда долара за "зелени" субсидии, а Китай още малко и ще излезе на второ място в света по износ на леки автомобили, Европа би трябвало да инвестира, за да компенсира загубите от "изгубеното" десетилетие, а през следващото десетилетие да не загуби лидерството си", се обобщава в анализа.

Защо централните банки по света изкупуват златото

Кои сега са десетте държави с най-голям размер на златните си резерви