Джоузеф Стиглиц, Нобелов лауреат по икономика, е професор в Columbia University и главен икономист в Roosevelt Institute. Материалът е публикуван в Project Syndicate.

Преди две години едва няколко корпоративни лидери бяха притеснени относно климатичните промени или ядосани на женомразството и фанатизма на щатския президент Доналд Тръмп. Повечето обаче се радваха на данъчните облекчения на държавния глава за милиардерите и корпорациите и гледаха с надежда опитите му да дерегулира икономиката. Това би позволило на бизнеса да замърсява въздуха повече, да пристрасти повече американци към опиоиди, да накара повече деца да ядат техните храни, предизвикващи диабет и да извършват финансови измами, които предизвикаха кризата от 2008 г.

Днес редица корпоративни шефове все още говорят за продължаващия растеж на икономиката и рекордните цени на акциите. Но нито БВП, нито индексът Dow е са добри измерители на икономическото представяне. Нито един от тях не ни казва какво се случва с жизнения стандарт на обикновените граждани, нито пък за устойчивостта. Всъщност, икономическото представяне на САЩ от последните години е веществено доказателство номер едно срещу идеята да разчитаме на тези индикатори.

За да разберем наистина какво е икономическото здраве на страната, трябва да погледнем здравето на нейните граждани. Ако те са щастливи и просперират, те ще бъдат здрави и ще живеят по-дълго. Сред развитите държави, Америка е сред последните места по тези показатели. Средната очаквана продължителност на живота в САЩ, вече доста ниска, намаля във всяка една от двете години от управлението на Тръмп, а през 2017 г., ранната смъртност достигна най-високото си ниво от Втората световна война. Това не е изненада, тъй като президентът работи усилено, за да се увери, че все повече американци нямат здравни застраховки. Милиони ги загубиха, а броят на неосигурените нарасна за едва две години от 10,9% до 13,7%.

Една причина за намаляването на средната продължителност на живота в Америка е това, което Ан Кейс и икономистът и нобелов лауерат Ангъс Дийтън наричат смърт от отчаяние, причинена от алкохол, предозиране с наркотици и самоубийство.

През 2017 г. (последната година, за която има достоверни данни), броят на този тип смъртност е с почти 4 пъти по-висок от нивата през 1999 г.

Единственият предходен път, в който съм виждал подобно нещо - извън война и епидемии - бе когато бях главен икономист на световната банка и открихме, че данните за смъртността потвърждават това, което икономическите индикатори вече подсказваха за тежкото състояние на постсъветската икономика на Русия.

Тръмп може и да е добър президент за най-богатия 1% от населението - особено за най-богатите 0,1% - но не е добър президент за останалите. Пълното въвеждане на данъчните облекчения от 2017 г. означават, че данъците за повечето домакинства растат. Облекчения, които важат само за супербогатите и за корпорациите, означават, че не трябва да се изненадваме от липсата на растеж на средния разполагаем доход на щатските домакинства между 2017 и 2018 г.

Лъвският дял от увеличението на БВП също отива към тези на върха. Реалните седмични нива на заплащане са едва 2,6% по-високи спрямо нивата преди Тръмп да поеме поста. И това увеличение далеч не компенсира дългите периоди на стагнация.

Например, средната заплата на мъж, работещ на пълен работен ден, все още е над 3% под възнаграждението от преди 40 години. Засега няма и много прогрес при намаляването на разликите в зависимост от расата: през третото тримесечие на 2019 г. цветнокожите мъже получават по-малко от три четвърти от заплатата на белите мъже.

Но лошите новини не спират. Растежът не е екологично съобразен и устойчив - и ситуацията става още по-тежка, благодарение на решението на администрацията на Тръмп да премахне редица регулации.

Загубите, свързани с климатичните промени, вече достигнаха нови върхове в САЩ, която страда от щети по жилищата повече от която и да е друга страна - 1,5% от БВП през 2017 г.

Данъчните облекчения трябваше да създадат вълна от инвестиции. Вместо това те предизвикаха рекордно обратно изкупуване на акции - и рекордни дефицити в мирно време (почти $1 трилион за 2019 г.)

И въпреки обещанията на Тръмп да върне работни места в производството обратно в САЩ, увеличението в заетостта в индустрията е по-ниска, отколкото бе при Барак Обама.

Дори и да гледаме БВП, икономиката на Тръмп изостава. Растежът през миналото тримесечие бе едва 2,1%, далеч от тези 4, 5 и даже 6%, които Тръмп обещаваше. И това е особено слабо представяне, като вземме предвид стимулите от дефицита от $1 трилион и ултраниските лихви.

Това не е инцидент или просто лош късмет: Тръмп носи нестабилност и волатилност, докато за растежа са нужни доверие, стабилност и увереност.