В момент, в който Германия започва да пресмята щетите от пандемията върху икономическия растеж, Берлин ще получи и първи поглед върху крехките основи, върху които той е построен, пише Bloomberg.
Данните за БВП, които ще бъдат публикувани тази седмица, ще отразят не само свиването, което започна през март, но и това, че загасналият двигател се нуждаеше от ремонт и преди това. И докато причиненият от вируса спад временно ще скрие наратива за занемаряването на германската икономика от страна на канцлера Ангела Меркел, той няма да успее да заглуши наблюдателите, които отдавна настояваха за огромни стимули, които да върнат растежа в страната, която миналата година бе изпреварена от всички големи икономики в еврозоната, освен от Италия.
Опасявайки се от реакция на германското общество, което ненавижда дълга, правителството на Меркел на всяка цена избягваше подобни разходи, дори и когато можеше да заеме средства почти безплатно. Берлин, чийто бюджет за справяне с пандемията е най-големият в света, след този на САЩ, казват, че възможността за маневри сега оправдава сдържаността. Но редица икономисти посочват, че Германия лесно можеше да си позволи да харчи и преди това.
"Фискалната консолидация през последните 10 години не увеличи възможностите ни да се справим с тази криза", смята Кристиян Одендал, главен икономист в Centre for European Reform в Берлин. "Въздържахме се да харчим или да намалим данъците. А за здравето на европейската и световна икономика, може би трябваше да направим и двете".
Спад
Макар че мерките за справяне с вируса влязоха сила през март, щетите за цялото първо тримесечие ще предизвикват сълзи. Икономисти очакват, че моторът на европейската икономика се е свил с 2,3%, най-много от финансовата криза насам. Официалните данни се очакват в петък.
Европейската комисия прогнозира свиване от 6,5% тази година и макар това да не е толкова лош сценарий, спрямо Италия и Гърция, ще бъде достатъчно, за да се превърне в най-тежкия спад за Германия от Втората световна война насам.
И преди коронакризата обаче растежът в Германия се задъхваше. През 2019 г. страната записа най-слабата експанзия от шест години насам и редица анализатори смятаха, че единственият начин той да бъде подкрепен, е чрез по-високи правителствени разходи. През миналата година най-голямата европейска икономика пострада от търговската война между Съединените американски щати и Китай, а автомобилният сектор, все още отърсвайки се от дизеловия скандал, се бори с глобалната трансформация към електрическа мобилност.
Министърът на финансите Олаф Шолц започна леко отхлабване на правилата с малки стъпки, насочени към зелени инициативи. Но правителството удържа на натиска за големи стимули.
Най-силният глас за такива бе на Международния валутен фонд, който заяви, че страната се нуждае от инвестиции и по-ниски данъци, за да намали настоящия си излишък по текущата сметка и да помогне на икономиката си. Европейската централна банка подкрепи подобно мнение, но не посочи поименно Германия.
В продължение на години Германия изостава от Великобритния и Франция в областта на инвестициите в информационни технологии и инфраструктура, според ОИСР.
Ако Германия, и целият регион, не искат да останат встрани от световния растеж, проблемите в страната - недостатъчни инвестиции и твърде голяма бюрокрация - трябва да бъдат разрешени.
Рестартирането на икономиката ще изисква не само пари, но и изцяло нова визия от Меркел и нейния наследник.
USD
CHF
EUR
GBP
