Повече от година от настъпването на глобалната пандемия, щетите върху демографския растеж започват да стават видими, и то не само заради многото жертви на вируса. Икономики в Европа и Азия, които вече страдат от ниска раждаемост, усещат още по-силно това явление след въведените мерки за ограничаване на социалните контакти.
Въпреки че блокирането принуждава много хора да останат у дома си и двойките да прекарват повече време заедно, броят на новородените е намален заради спада на плодовитостта според данни за 2020 г. Във Франция е отчетена най-ниската раждаемост от Втората световна война насам, а в Китай има 15 на сто по-малко бебета за изминалата година, пише Bloomberg.
"Колкото по-дълга и по-тежка е рецесията, толкова по-голям е спадът в раждаемостта и толкова по-вероятно е това да се превърне в постоянна промяна в семейното планиране", каза икономистът от HSBC Holdings Plc Джеймс Померой.
В рамките на две десетилетия около 10-15% по-малко хора ще се присъединят към работната сила, според изчисленията на Померой. По думите му неотдавнашната прогноза на списанието Lancet, че световното население ще започне да се свива през 2060-те години, вече изглежда остаряла на фона на фандемията, а това може и се случи дори с десетилетие по-рано.
Намаляването на раждаемостта е особено видима в една от първите горещи точки на огнището на Ковид, а именно в Италия. Ражданията в 15 големи градове там пада с 22% през декември, точно девет месеца след пандемията. Освен в Италия, и в Япония се забелязва подобна тенденция. В страната има най-малко новородени деца през 2020 г.
В големи икономики като САЩ например, дори без последиците от пандемията, броят на пенсионерите ще надвишава броя на децата до 2030 г.
В Европейския съюз съотношението на хората над 65 години и тези на възраст между 15 и 64 години, което е ключов показател, вероятно ще се влоши. Това би увеличило разходите за пенсии.
Според икономист в Nomura Holdings Сонал Варма кризата в демографски аспект ще навреди на потенциалния растеж (с намаляването на работната сила), като засегне данъчните приходи. И това ще се случи едновременно с увеличаване на разходите за пенсии и здравеопазване".
Дори ако ваксините са успешни в опита да се овладее разпространението на вируса, икономическите последици, като безработица, вероятно ще продължат до момента, в който здравната криза отшуми.
Изследванията на Института Guttmacher установяват, че пандемията е принудила повече от 40% от жените в САЩ да променят плановете си за това кога или колко деца да имат.
Проучване, публикувано от немския IZA - Институт по икономика на труда, прогнозира, че спадът на раждаемостта в САЩ ще бъде с 50% по-голям, отколкото по време на кризата 2008-09. Консултантската компания PWC прогнозира "драматичен спад" в новородените и във Великобритания тази година.
Блокиранията се оказват бариера за хората да правят нови запознанства, да създават връзки и т.н. Още едно доказателство за това как пандемията забавя създаването на нови семейства е броят на браковете в Сингапур, който пада с около 10% през 2020 г. Правителството дори увеличи предлаганите парични стимули, за да насърчи раждаемостта сред гражданите.
Отлагането на дете също е пагубно. Според Филип Ливайн, професор по икономика, който анализира данните за раждаемостта в колежа Уелсли в Масачузетс, много жени и мъже, които планират да имат бебе в бъдеще, сега са в края на 30-те или началото на 40-те години и вероятно ще се сблъскат с безплодие.