„Това, че държавата търси нова форма на управление, не означава, че отделните икономически субекти автоматично наследяват тази характеристика и изпадат в същата форма на безтегловност" - каза в интервю за Радио България финансистът Емил Хърсев.

Икономиката и политиката са като скачени съдове. И всеки трус в един от секторите рефлектира върху другия. Въпреки че кризата в България е политическа, опасностите пред стопанския сектор са реални. Защото, докато бъде избрано ново редовно правителство, държавното управление ще мине на автопилот. Временното служебно правителство няма да има политическа подкрепа в действията си, а много от започнатите проекти ще останат замразени.

В публичното пространство се изказват опасения от популистки действия, които могат да доведат до влошаване на финансовото здраве на държавата. Анализаторите предупреждават, че рисковете пред българската икономика са свързани най-вече с неблагоразумно харчене, което може да доведе до увеличаване на дълга, намаляване на фискалния резерв и дори до търсене на финансиране от МВФ. Това ще рефлектира върху имиджа на страната, ще оскъпи финансирането, ще отдръпне инвеститорите, ще свие и без това крехкия икономически растеж. Т.е. най-важното в момента е да се запази финансовата стабилност на страната.

Има ли опасност българската икономика да изпадне в безтегловност вследствие на политическата криза у нас?

В безтегловност не, защото всяко предприятие си има свое собствено управление - обяснява финансистът Емил Хърсев:

„Това, че държавата търси нова форма на управление, не означава, че отделните икономически субекти автоматично наследяват тази характеристика и изпадат в същата форма на безтегловност. Има обаче опасност от разнопосочните искания на протестиращите, повечето от които неизпълними. Липсват важни искания, като например контрол върху държавното и общинско имущество или за подобряване на бизнес средата у нас. Мой колега направи списък на всички искания и успя да подреди над седем хиляди до момента."

Прогнозите на ЕК са, че българската икономика ще продължи да се възстановява главно под влияние на нарастващото вътрешно търсене. Това обаче остава и основният риск, защото домакинствата ще станат още по-предпазливи в потреблението при създалата се несигурна ситуация в страната.

Къде и кои са подводните камъни всъщност?

Подводните камъни се крият в това да се опитаме да смекчим тежестта, която депресивната икономическа среда в целия свят налага на всички - и на държавите, и на предприятията, и на потребителите - коментира докторът по икономика. - Идеята да вземем пари назаем и да ги похарчим, за да си подобрим положението, маскирайки го като стимулиране на потреблението с цел стимулиране на икономиката, ще бъде пагубна, защото след това ще връщаме тези пари „тъпкано", както всеки заем.

Едно от притесненията на бизнеса в създалата се политическа криза е стабилността на валутата и валутния борд.

За валутния борд се говори, откакто е направен. Винаги се намира някой, които заявява, че той ще падне, трябва да се девалвира лева и др. Както забелязвате, нищо такова не се е случило - продължава Емил Хърсев. - Покритието на лева от 1997 г. досега е нараствало поради това, че доходите от валутния резерв се трупат автоматично вътре в него. Да не забравяме, че една сериозна част от валутния резерв още от самото начало е златният резерв на БНБ. Оттогава той е поскъпнал няколко пъти.

Напоследък се спекулира с намаления фискален резерв на страната, въпреки че успешната емисия вътрешен дълг за над 400 млн. евро ще даде глътка въздух на следващото правителство. С тези пари бе запълнена дупката във фискалния резерв след изплащането на субсидиите на зърнопроизводителите, докато парите бъдат възстановени от Брюксел. Така рискът държавата да изпадне в ликвидна криза се намалява.

Факт е, че в началото на всяка година фискалният резерв бележи своя локален минимум. Тоест тогава се извършват най-масираните плащания - коментира Емил Хърсев.

„ Тази година той беше обременен с плащане наведнъж на земеделските субсидии. То ще бъде покрито от европейския бюджет. И въпреки всичко, не е нещо драстично. Ние сме работили с фискален резерв на нулата и под нулата преди 2001 г., когато започна стабилизацията на фиска и на бюджета. През 1991 г. целият резерв на БНБ във валута се равняваше на нещо като шест долара. Това бе преди да сключим договорите с МВФ."

Банкерите също твърдят, че политическата криза няма пряко влияние върху банковия сектор, който е издържал на далеч по-трудни времена. Въпреки това предупреждават, че състоянието на трезорите е следствие на икономиката на страната.