Преходът към възобновяеми енергийни източници в основните енергоемки сектори в световен мащаб се е забавил през 2023 година. Той беше възпрепятстван в една или друга степен от регулаторни пропуски, политически натиск и неумение да се определят ясни цели, се казва в документ на мозъчният тръст REN21, пише Reuters.
Пандемията от Ковид-19 и войната в Украйна помогнаха на амбициите за преминаване към възобновяеми енергийни източници - на фона на нарастващите опасения за енергийната сигурност - но правителствата не успяха да надградят върху натрупаната инерция, се казва в годишния анализ на базирания в Париж мозъчен тръст.
По данни към края на миналата година, само 13 държави, сред които САЩ, Индия и Китай, са приложили политики за възобновяеми източници, които обхващат сгради, промишленост, транспорт и селско стопанство. А само 12,7% от енергията, която секторите консумират, идва от "чисти" източници, отбелязват от REN21.
В доклада на тръста, обединяващ правителства, изследователски институции и неправителствени организации за насърчаване на преминаването към чиста енергия, се посочва, че много държави са се отказали от своите амбиции - от 69 страни с цели за възобновяема енергия за крайните потребители, само 17 ги удължиха след 2024 година.
"Правителствата на практика се отдръпнаха от амбициите си и секторите, които консумират енергия, вече нямат икономически стимули", коментира изпълнителният директор на REN21 Рана Адиб.
Докладът предупреждава, че страните са бавни по отношение на реформите. При това трилионите долари субсидии, отпуснати за изкопаеми горива, особено в промишлеността и селското стопанство, все още възпират енергийния преход.
"Падащите цени на изкопаемите горива през 2023 година също повлияха на политиката за използване на енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и дебатът за разходите за преминаване към по-чиста енергия се засили", казва Адиб.
Декарбонизирането на тежката промишленост остава голямо предизвикателство. От сектори включващи производството на цимент и на стомана твърдят, че ВЕИ не могат да генерират топлината, необходима за запалването на техните пещи.
"Но докато преходът на индустрията към чиста енергия може да се окаже по-предизвикателен от този при транспорта, решения съществуват, включително използването на електродъгови пещи за топенето на стоманата", обяснява Рана Адиб.
По думите й, посланието, че има сектори, които трудно се поддават на намаляване на въглеродните емисии и е почти невъзможно да бъдат декарбонизирани, не е вярно.