По-късо тази седмица договореното понижение на добива от ОПЕК+ ще влезе в сила, но това няма да се отрази особено много на цените на петрола заради изключително високите инвентории в глобален план се посочва в статия, публикувана от руското енергийно министерство, предаде Цветана Параскова от Oilprice.
Те виждат балансиране на пазара едва през втората половина на годината, когато евентуално търсенето ще започне да расте отново, тъй като вероятно пътуването вече ще бъде разрешено, смята енергийният министър на страната Александър Новак. Същевременно днес американският лек петрол поскъпна с 15,07% до 14,2 долара за барел, а брент - с 4,74% до 21,43 долара за барел.
"Все пак не трябва да се очаква скок на цените на петрола в краткосрочен план заради сегашното състояние на свръхпредлагане на пазара", посочва той. По-рано същото посочиха и от пресслужбата на Владимир Путин, от която коментираха, че бъдещата динамика не може да се оценява въз основа на краткосрочни феномени.
Новак изтъква още, че натискът върху стойността на петрола няма да се облекчи, докато производството извън ОПЕК+ не излезе от пазара и докато мерките срещу коронавируса не се разхлабят. С първото вероятно той има предвид най-вече шистовите производители в САЩ, които в момента се готвят за сезона на представяне на финансовите отчети.
Прогнозата е той да бъде изключително мрачен. Само в четири басейна в САЩ няма спад кладенците, но дори и в тях броят само стагнира. Най-тежко е положението в Пермския басейн, където само през април са затворени 37 кладенеца. Това е половината от всички кладенци, които спряха работа.
Същевременно вчера фючърсите на американския лек петрол с доставка през юни тази година се сринаха с над 43% до 12,08 долара за барел, а последните данни показват, че потреблението на петрол в САЩ е спаднало с над 35% спрямо равнищата от преди въвеждането на извънредното положение. През седмицата, приключваща на 17 април, то е възлизало на 14,1 млн. барела средно дневно.
Благодарение на изкуствено ниските кредити производителите от сектора задлъжняваха прогресивно повече през последните години. На фона на това, цената на петрола вървеше все по-надолу, което срина приходите и печалбата им. Еманацията на свръхпредлагането се наблюдаваше на 20 април, когато фючърсите с доставка през май се сринаха до отрицателната стойност от -37 долара за барел.
Заради проблемите на отрасъла, президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви поредната икономически неблагоприятна политика, при която шистовите производители ще бъдат спасявани от държавата. Докато това звучи добре за самите компании, на практика е лоша новина за потребителите, които ще платят по-високата цена на петрола чрез данъците си или, което е значително по-вероятно, чрез понижаване на покупателната си способност в резултат на инфлацията от Федералния резерв.