Г-н Сталев, вие най-често общувате с чуждестранни инвеститори, какво е общото им мнение за бизнес средата в България, от какво са доволни и от какво - не толкова?

Бизнес средата е добра - ето това е общото мнение на чуждестранните инвеститори. Над 70 процента са доволни от своите печалби тук. Същият е процентът на онези, които планират да увеличават инвестициите си. Но има неща, по които изоставаме от нашите конкуренти.

Например - всеки, който идва тук, първо пита за индустриалните зони. Често инвеститорите не харесват зоните, които имаме, защото не са обезпечени с инфраструктура и ще им отнеме много време и средства да ги пригодят според изискванията на тяхното предприятие.

Другият проблем са кадрите. Хората, които напускат България, са много повече от тези, които се връщат. Около половин милион са българите, емигрирали  в Гърция и Испания, и биха поели обратния път към България, ако се направи програма за връщането им чрез големи инвестиционни проекти.

Това означава, че инвеститорите и държавата трябва да поемат ангажимент определен период от време тези хора да имат определена работа, да им обещаят заплата, която ще компенсира донякъде разликите в сегашните доходи, които получават в чужбина.

По тези въпроси все още не е направено достатъчно, а българите в чужбина са големият резерв от свободна работна ръка. 40 000, а може би и повече български студенти учат в държави от ЕС, което е също огромен потенциал. Половината рано или късно се връщат.

Трябва да имаме по-сериозно отношение към кадрите, по-голям да е ангажиментът както на държавата, така и на бизнеса, който трябва да плаща заплатите и да даде сигурност за едно дългосрочно ангажиране на работната ръка. В момента всички строителни фирми се оплакват от липсата на работници, но никой не обявява предварително колко хора ще ангажира трайно през следващите 5 години.

Икономическите анализатори не пропускат да отбележат, че външните вложения са основно в недвижими имоти, а не в производство, което създава проблем на търговския баланс? Каква е истината?

За последните десет години чуждестранните инвестиции в недвижимости са 21%, а в производство - 19%. Ако обаче се вземат последните две години, ще се види, че делът на инвестициите в недвижими имоти и туризъм е много голям и надхвърля 60%. Затова променихме закона и ще прехвърлим държавната подкрепа към инвестиции в производство и нови технологии.

Вече не подкрепяме инвестиции в недвижимости. Но, разбира се, подобни тенденции трудно се променят. Много е важно сега да се направи завой и да се произвеждат повече инженерни кадри, защото в България има доста обекти както в националната, така и в общинската инфраструктура.

Тепърва ще се изграждат пречиствателни съоръжения, заводи за преработка на боклуци, все нови технологии, за които в България почти няма обучени кадри. Същевременно трябва да е ясен ангажиментът на бизнеса при обучаването на кадрите.

В медийното пространство се появяват различни данни за чуждестранните инвестици през 2007 г. Кажете колко са били те и каква е вашата прогноза за размера на външните вложения през тази година?

6.6 млрд. евро са чуждестранните инвестиции през 2007 г. През първите четири месеца на тази година нивото е малко по-ниско, отколкото през същия период на миналата година. Но вече има индикации, че това статистически ще бъде променено през следващите месеци.

Според мен чуждестранните вложения през 2008 г. ще са колкото миналогодишните, което ще е голям успех, като се имат предвид тенденциите на световните пазари и фондовите инвестиции особено в недвижимости. Разбира се, трябва да изчакаме данните, които ще получим след лятото, и тогава прогнозата ще бъде доста по-близка до истината.

Корупционните скандали в страната, спирането на европейски средства по предприсъединителните програми дали ще вгорчат инвестиционния климат в България?

Разбира се, подобна ситуация вгорчава имиджа на страната, намалява доверието към нея, но повече от политическа гледна точна, защото инвеститорите, с които работим, не ползват европейските фондове. Тези фондове са по-скоро за национални нужди, не влизат в потока на преките чужди инвестиции и много малко допирни точки има между тях.

Директно няма влияние върху инвеститора. Върху него оказват влияние собственият му опит  и преживяванията му. Но, разбира се, ние трябва да подобрим използването на фондовете, защото те обезпечават инфраструктурата, а без нея не можем да привличаме добри инвестиции. Това е връзката инфраструктура - инвестиции, която в същото време е много съществена.

Чуждестранните инвестиции в Румъния през  първите четири месеца на годината са близо два пъти повече, отколкото през същия период на 2007 г. По-добра ли е бизнес средата в северната ни съседка и има ли според вас опасност чуждестранните инвестиции да заобиколят България и да се насочат на север?

Ние трябва да гледаме себе си. Разбира се, хубаво е да ползваме румънския опит за насърчаване на инвестициите и ние го правим. Но не бива да се оплакваме, че някой друг е взел нашия залък, а трябва да се борим за собствения си имидж. Не забравяйте, че Румъния е три пъти по-голяма от България! Ако ние за миналата година сме получили 6,6 млрд. евро, Румъния трябваше да получи 20 млрд. евро, но не ги е получила.

Не е за пренебрегване и фактът, че потенциалът на румънския вътрешен пазар е много по-голям от българския . От друга страна, наличието на добре развита автомобилна промишленост е голям мотор за привличане на други инвеститори. Това е причината ние сега да променяме инвестиционните си приоритети. Много е важно да превърнем страната в място, където да инвестират поддоставчици на автомобилни компании.

Няколко пъти споменавате за ангажименти на държавата. Но какво би могла да направи държавата в едно пазарно стопанство? По какъв начин може да стимулира една или друга частна инвестиция?

Държавата може да влияе косвено - чрез създаване на индустриалните зони например. Освен това трябва да изградим добра инфраструктура, да направим стабилна комуникацията в страната и да осигурим сигурност за инвестициите.

От несигурността на договорите години наред се оплакваха инвеститорите. Има ли в момента подобни проблеми?

Сигурността на договорите зависи от правната култура на партньорите и от съдебната система. Обикновено съветваме инвеститорите да сключват и арбитражни споразумения, за да могат по-бързо да решават споровете. Много е важна също правната сигурност и защитата на конкуренцията. Това са основните функции на държавата, нейно задължение е да следи дали не се създават регионални картели. Например в земеделието се споменава за липсата на конкуренция.

Бихте ли споменали няколко по-големи инвестиционни проекта, които ще бъдат реализирани до края на годината?

Има няколко солидни проекта от областта на възобновяемите енергии, очаквам да започнат сериозни инвестиции в соларни паркове, каквито още нямаме. Наскоро беше открит първият ветрогенератор на фирма „Мицубиши", ще се раздвижат и някои от големите проекти в медната промишленост и в златодобива. Има и доста нови заявки за производство на авточасти, а целта ни е да привлечем основно поддоставчици на „Мерцедес" и БМВ от Германия.

До момента най-сериозните инвеститори са от Австрия, Германия, Холандия, Белгия и Гърция, но ще обърнем по-голямо внимание на Франция и скандинавските страни, с които все още имаме слабо развити инвестиционни отношения. Знам например, че френски инвеститори проявяват интереси към земеделието ни, но още не сме много популярни и затова ще направим различни семинари в големи френски провинции.