Рядко се е случвало съюзници да стигнат до толкова сериозно разделяне както САЩ и Турция. Анкара изтегли посланика си от Вашингтон, възмутена заради вота в Конгреса, обявил за геноцид кланетата на арменците от отоманските турци през 1915 г.

Въпросният вот от комисията по външни отношения към Камарата на представителите тепърва ще бъде изнесен за пълно гласуване и не отразява гледната точка на администрацията на Буш, която страховито лобираше срещу законовия акт. Между впрочем осем бивши държавни секретари са изпратили писмо до Нанси Пелоси, говорителя на Конгреса, предупреждавайки за последиците за националната сигурност на САЩ.

Пелоси и Адам Шиф - идеологът на законопроекта, който разгневи турците, са представители на щата Калифорния, в който има значително арменско население.

Взаимоотношенията ммежду двете членки на НАТО значително пострадаха в резултат на американската инвазия в САЩ, както и за политиката в Близкия Изток. Архитектите на войната в Ирак още са ядосани на решението на турския парламент да откаже на САЩ северен фронт за удари върху Ирак от територията на Турция. Турция е разсърдена на това, че окупацията потвърди де факто държавата Иракски Кюрдистан, която се възприема като насърчение за сегрегационни тежнения сред кюрдите в югоизточна Турция и даване на нов импулс на Работническата партия на Кюрдистан.

След като САЩ гласуваха в солидарност с арменците, много е вероятно Анкара да игнорира американските доводи и да изпрати собствени сили, с които да разгони бунтовниците, като по този начин ще отвори нов фронт в многостранната гражданска война в Ирак и ще дестабилизира и по-нататък региона. Освен това Турция може да влоши отношенията си с военните сили на САЩ и да им откаже използването на базата Инчирлик, една от главните отправни точки на американски войски и доставки в Ирак.

Но най-лошото е, че девет от всеки 10 турци сега са враждебни към САЩ, а в политиката на Турция се наблюдава възраждане на национализма на десницата и радикалния ислям. Това не са проблеми, които могат да бъдат решени с политически жестове, излизащи от Конгреса на САЩ.

Турската република на Ататюрк не е отговорна за зверствата, извършени срещу арменците от Отоманската империя. Обаче тази просмукана с кръв страница от Турската история не може да се скрие от прелистване.

Премиерът Ердоган призова международните учени да установят истината и им отвори достъпа до архивите на Отоманите. Нищо такова не се случи, защото неговото нео-ислямистко правителство бе въвлечено в мерене на сили с армията, която се възприема за пазител на националната чест. Модерната Турция трябва да се разплати по тази си сметка с историята. Най-вероятно няма да направи това, убедена, че чужденците нямат място да се ровят в руините на Отоманската империя.