Вътрешни и външни сили крепят руската военна индустрия

Повече от година след началото на конфликта в Украйна, войната все още е далеч от ситуацията, в която едната от двете страни е пред капитулация от изтощение. Ако погледнем към Киев, това не е изненадващо - нападнатата страна получава голяма западна помощ. Украинските градове, обаче, продължават да бъдат обстрелвани с ракети и дронове от Русия, която би трябвало вече да е загубила възможността да се снабдява с тях заради западните санкции. Какво се случва?

В свой мащабен материал "Украинска Правда" разглежда механизмите, който държат руския военнопромишлен комплекс в добро състояние въпреки международната изолация.

Бюджетна акробатка

Рекордните 357 млрд. долара влизат във военния бюджет на Русия за 2023 г. - 60% ръст спрямо 2021 г., но това е само върхът на айсберга, отбелязва украинското издание. Много пари отиват за армията скрито.

Сред тях са, например цели 492 млн. долара за "патриотично обучение на младежта" - цели 6 пъти повече спрямо 2022 г. Над 2,1 трлн. долара ще отидат за "Роскосмос", чиито сателити насочват ракети и освен това е частично военизирана структура.

В какво се състои „удивителната устойчивост на руската икономика“

Русия има "значителен ръст при производството на военна техника", пише в свой икономически обзор френско бизнес издание

Местните бюджети в Русия също имат пера, свързани с армията - социални разходи и т.н.

Пари от бизнеса и гражданите

Големи суми пари влизат в руската военна индустрия през частни и държавни предприятия. Това за случва както в Чечня, където Фондация "Ахмад Кадиров" обучава бойци с пари, набрани от местни фирми, така и в Русия, където "Газпром" и "Роскомос" имат свои собствени батальони, отбелязва "Украинска Правда". Всички тези частни структури финансират и своето въоръжение от заводите.

На равнище "бюджет", дефицитът на Русия все още не е на критично ниво. Националният социален фонд със своите 147 млрд. долара от нефтени приходи помага за стабилността на икономиката.

Руската икономика се милитаризира - ще се върнат ли времената на Сталин

Олигарси поръчват на историци изследвания как нацисти и фашисти са се отнасяли с частния бизнес

В същото време, данъците за бизнесите растат, като само от концесионерите на въглищни, нефтени и газови находища през тази година се очакват допълнителни почти 12 млрд. долара приходи.

Министерството на финансите обложи с допълнителен еднократен данък печалбата в частния сектор и това трябва да донесе над 3 млрд. долара в хазната. Ще се вдигне и акцизът на цигарите.

Данъчните служби са увеличили с 80% броя на проверките си от 2021 г. насам, което също трябва да повиши събираемостта.

Не трябва да се забравя и че не всичко руско е забранено на Запад. Само през 2022 г. Москва прибра над 20 млрд. евро от продажба на метали и диаманти във "вражески" страни и все още тази възможност под една или друга форма се запазва.

Данните говорят

И всичките пари на света не могат да свършат работа, ако санкциите си вършат работата - а случаят не е такъв, отбелязва украинското издание. Това е очевидно по новите, макар и ограничени, доставки на ракети, дронове и танкове, които зависят от западната електроника.

Според данни на украинското Министерство на отбраната, за година Русия е успяла да произведе над 500 нови крилати ракети. При специализираните оптични прибори се наблюдава 73-процентов ръст на продукцията на годишна база. При радарите, навигационното оборудване, изчислителната техника и електромоторите производството се е увеличило с между 40% и 110%.

Източник: GettyImages

Заводът за производство на дронове в Дубна вече работи на три смени, а този в Смоленск, от който излизат крилатите ракети, е увеличил персонала си от 2000 на 4300 души.

Това не е военна промишленост със затихващи функции, задушена от западното ембарго.

Ненадеждно ембарго

Очевидно е, че снабдяването на руския военнопромишлен комплекс не е толкова затруднено. В много случаи това може да се обясни със замяна на вносните части с местни, но при по-сложната електроника подобен вариант не съществува. Остава опцията някак нужното да стига до Русия.

Начините са няколко:

• Напълно легален - историята с пералните, които се превръщат в ракети, не е измислица. Действително, компоненти от битовата електроника могат да се използват за военни цели и на фронта вече са откривани танкове, в които са вложени части от големи домашни електроуреди и индустриални машини. Има и западни фирми, които виждат в ситуацията бизнес потенциал и намират начин директно да продават в Русия различни изделия с военна или двойна употреба;
• Полулегален - става дума за доставки през неутрални държави. Така, например, вносът на полупроводници в Русия от Турция, Армения, Киргизстан, Казахстан и Сърбия е скочил десетократно. Никоя от тези държави не произвежда чипове. В някои случаи руските служби регистрират чрез подставени лица компании в ЕС, Швейцария или даже САЩ и чрез тях закупуват важни компоненти, които след това например през ОАЕ стигат до дестинацията си;
• Напълно нелегален - през последните години има десетки случаи, в които руски агенти са залавяни при опит за контрабанда на оборудване с военна употреба. Знаем само за неуспешните операции, успешните със сигурност са повече. В публикацията си "Украинская Правда" посочва, че мрежа под контрола на ФСБ е изнесла от Германия 22 тона оборудване, а друга е снабдила страната си със западни процесори за употреба в сателити.

Какво следва?

Според украинските официални представители подходът на западните страни трябва да се промени - докато се разчита само на "черни" и "бели" списъци с фирми, Русия ще създава нови и нови канали за внос на това, което ѝ е нужно, за да води войната. Затова се призовава за цялостна забрана на износа на конкретни стоки и за по-строги мерки срещу всеки на Запад, който реши да прави бизнес от имперските амбиции на Путин.

Източник: Ростех

Междувременно, руската икономика наглед е в добро здраве - отбранителният сектор създава заетост, но това е по-скоро временно явление. Военната промишленост предимно харчи бюджетни пари, вместо да допринася в хазната - износът на оръжие в момента е затруднен, а и нуждите на фронта са на първо място. От това страда останалата част от промишлеността, която губи работници и плаща все по-тежки данъци. Това е дългосрочният поразяващ ефект от санкциите.

Както отбелязват от "Украинска Правда", именно непоносимата тежест на военната индустрия е това, което преди 3 десетилетия срина Съветския съюз.