В периода между април и юни 2018 г. японската икономика нарасна с най-бързо темпо от 2016 г. насам, благодарение на по-бързо от очакваното увеличение на капиталовите разходи, въпреки че глобалното търговско напрежение и поредица природни бедствия представляват риск за перспективите.
През второто тримесечие икономиката расте с 3% на годишна база, надхвърляйки средните прогнози от 2.6% и отчитайки най-бързия растеж от 2016 г., показват ревизираните данни на правителството, цитирани от Reuters. Предварителните очаквания бяха за ръст от 1.9%.
Подобреното представяне на икономиката ще бъде облекчение за политиците, загрижени за отрицателните последици от търговската война между САЩ и Китай, която може да попречи на глобалния растеж и да навреди на зависимата от износа японска икономика.
Последните данни за износа и индустриалното производство засилиха съмненията в силата на третата най-голяма световна икономика.
Поредица природни бедствия като наводнения, тайфун и земетресение сериозно нарушиха бизнес и потребителската активност, като добавиха и тревоги за растежа през настоящото тримесечие.
Актуализираният растеж през второто тримесечие показва ръст от 0.7% на тримесечна база при реални условия, коригирани спрямо цените, спрямо първоначалните данни за 0.5% растеж и средната оценка от 0.7%.
Капиталовите разходи като част от БВП се повишиха с 3.1% спрямо предходното тримесечие, надхвърляйки средната прогноза от 2.8% и първоначалния растеж от 1.3%. Това е най-големият растеж от началото на 2015 г.
Капиталовите разходи са важни за икономиката на Япония, но компаниите остават предпазливи при разпределянето на по-голям дял от печалбата към работниците, контролирайки частното потребление и инфлацията.
Проучване на министерство на финансите миналата седмица показа, че корпоративните капиталови разходи се повишават с най-бързи темпове от 11 години през второто тримесечие, задвижвани от доставката на производствено оборудване за автомобили и полупроводници.
Частното потребление, което представлява около 60% от БВП, се увеличава с 0.7% през април-юни от предходните 3 месеца, съвпадайки с предварителната оценка.
Вътрешното търсене допринесе с 0.9 процентни пункта за ревизирания БВП, докато нетният износ (износът минус вноса) намаля с 0.1 процентен пункт от растежа за второто тримесечие.