Заплатите в България растат с бързи темпове, но докога?

В България няма изкривяване на разпределението на доходите. Това, че заплатите остават сравнително ниски на фона на останалите в Европейския съюз (ЕС) произтича от ниския брутен вътрешен продукт (БВП).

Това заяви главният икономист на UniCredit Любомир Митов при представянето на анализа на банката за "България, Европа и света - макроикономически преглед".

Въпреки това той посочва, че ръстът на възнагражденията у нас продължава да е значителен заедно с повечето държави в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). "Заплатите в България растат много бързо, в порядъка на 8-10%. Не съм сигурен обаче дали това е реален ръст", каза икономистът.

Реалните заплати в България настигат все по-бързо европейските

Само една държава ни изпреварва

Според данните в доклада делът на нетните заплати към БВП у нас остава над средното ниво за ЕС, като по този показател страната ни стои редом до държави, като Швеция и Финландия и изпреварва Великобритания и Франция. По думите на Митов причина за това е ниският подоходен данък.

"Това показва и че получаваме повече от това, което сме изработили като БВП", обясни той.

Причината, която доведе до бум на заплатите в Източна Европа

Работодателите искат да плащат повече, но са изправени пред голямо препятствие

Кой е най-големият риск за икономиката?

Любомир Митов предупреди, че за българската икономика остава рискът от недостиг на работна ръка и той може да предизвика по-сериозен негативен ефект в бъдеще. Въпреки че спадът на безработицата се възприема като добър сигнал, той може да бъде погледнат и от друг ъгъл.

"Безработицата е равна почти на нивото преди кризата. Това показва, че потенциалът за намиране на работна ръка е на изчерпване. Голяма част от ненаетите хора в страната не биха могли да си намерят работа поради липса на образование и квалификация", смята експертът.

Краят на една икономическа епоха в Централна и Източна Европа

Регионът трябва да търси нов модел за растеж

По думите на Митов в следващите 1-2 години при липса на сериозни външни шокове българската икономика ще продължава да се развива, както досега, като ще запази стабилния си растеж. Без конкретни политики и стратегии в сферата на образованието и на квалификацията обаче може да се получи прегряване заради недостига на кадри.

"На автопилот сме. Трябват инвестиции в сфери, които са с голяма доходност", каза икономистът и допълни, че рискът в следващите години е свързан най-вече с пазара на труда.

"Три са индикаторите за прегряване на икономиката - безработица, инфлация и платежен баланс. При безработицата може да стигнем до прегряване, но това ще е след 2018 година", смята Митов.

Износът расте, но все пак има още какво да се желае

През последната година износът отчита осезаеми ръстове не само у нас, но и в целия регион. Увеличението е предизвикано от глобална тенденция на растеж на търговията. По отношение на темпът на увеличение България се движи подобно на останалите страни от ЦИЕ.

"Като процент от БВП обаче износът не е така водещ, както за други държави от региона", посочи Митов. Това означава, че приносът на експорта за икономиката у нас не е толкова голям, колкото този в други страни от ЦИЕ. Според икономиста по този показател България трябва да се мери с държави, като Словакия, Чехия и Унгария, където делът на износа все още е осезаемо по-голям, отколкото у нас.

Силен ръст на българския износ и внос от началото на годината

Предварителни данни на НСИ

Размерът на експорта на глава от населението, изчислен в евро, в нашата страна също е по-нисък, като за 2016 година той се изчислява на 4209 евро при 10 577 евро в Унгария и 13 307 евро в Чехия. "Този факт се обяснява от това, че нашият износ все още е формиран предимно от стоки с ниска добавена стойност", каза Любомир Митов.

2017-а е най-добрата от десетилетие, но какво да очакваме от 2018-а?

"Настоящата година ще е най-добрата по отношение на растежа на БВП в региона от 2007-а насам. Средният ръст ще бъде от 4,4%, като всички страни превишават потенциала си за растеж. Това обаче от своя страна води до увеличаване на опасността от прегряване", посочи Любомир Митов.

От UniCredit очакват през 2017 година растежът на БВП да достигне 3,7 на сто, а през следващата да стигне 3,9 на сто. Значителен потенциал има в един от секторите, които пострадаха най-много в годините на финансовата криза - строителството. Благодарение на еврофондовете там има растеж, който се очаква да продължи и през следващата година. От своя страна се очаква компаниите в него да отворят нови работни места и да наемат хора.

Как се промениха три важни икономически показатели в България след влизането в ЕС?

Оценката на експертите

"Ръстът на България не от най-бързите, но е от най-устойчивите", каза Митов. "Анализите сочат, че инфлацията в България е под контрол с нива между 1-1,5%, следвайки този показател в Еврозоната. В страната няма макроикономически дисбаланси засега", допълни той.

Прогнозата на банката обаче е за постепенно свиване на потенциала на българската икономика до 2020 година, като основни причини за това са проблемът с липсата на кадри и намаляването на производителността.

Проблеми за едни от големите търговски партньори на България - Румъния и Турция

Въпреки впечатляващият икономически растеж на два от важните за България търговски партньори - Румъния и Турция, рисковете за тях през следващата се повишават.

"Румънският ръст не може да бъде поддържан, той е на стероиди и през следващата година няма да бъде същият. Увеличението на заплатите в държавния сектор там беше за сметка на социалните вноски. Догодина има вероятност страната да влезе в процедура за прекомерен бюджетен дефицит", смята Любомир Митов.