"Германският" финал на Шампионската лига по футбол накара британците да погледнат завистливо отвъд Ламанша. Те завиждат на германците не само за този успех, но и за още куп неща.
"Защо не можем да сме като германците?", пита седмичното издание "New Statesman". На корицата му са виждат канцлерката Ангела Меркел и звездата на Байерн Мюнхен Бастиан Швайнщайгер - като примери за подражание от политиката и футбола. Тезата на лявоориентираното издание гласи: "Великобритания може да просперира, ако проумее германския успех".
"Поне веднъж на всеки 20 години британските политици и бизнесмени започват да обсъждат германския модел", пояснява Карстен Фолкери в сп. "Шпигел". И сега отново е настъпила подобна фаза. Влизането на Борусия Дортмунд и Байерн Мюнхен във финала на Шампионската Лига потвърждава онова, което от месеци насам се чува на Острова: "Има нещо, което германците явно умеят по-добре".
Некомерсиално първенство със стабилни отбори
Свободната от олигарси зона на Бундеслигата се привежда като пример за това как е възможно клубовете да организират финансовата си дейност стабилно и успешно, без да прибягват до спекулативни капитали. "Тези народни по характера на собствеността си клубни отбори онагледяват и структурата на германската икономика", пише "New Statesman".
В средите на британската левица "Рейнският" тип пазарна икономика отдавна е повод за възхищение. Участието на работниците в управлението на предприятията, наличието на Спестовни каси, ангажирани с обществения интерес, трайният бизнес-ангажимент на предприемаческите семейства - всичко това добре се вписва в социалдемократическите традиции на лейбъристите.
Но и либерал-консервативната коалиция на премиера Дейвид Камерън междувременно залага на някои "германски рецепти", за да оживи стагниращата британска икономика. Ще се създаде Държавна банка на средното съсловие, която по примера на германската Кредитанщалт фюр Видерауфбау ще стимулира малките и средни фирми с кредити. А експортът ще се насърчава вече предимно с държавни гаранции.
"Всички искат да са германци"
Както правителството, така и опозицията са впечатлени от германските идеи, констатира "Financial Times" през април и обяви: "Сега всички искат да са германци. "Тази преориентация започна да се усеща след финансовия срив от 2008 година. Британската икономика, която е силно ориентирана към банковия сектор, и до днес не успява да се възстанови от кризата, докато германската конюнктура остава относително стабилна. Това се дължи най-вече на факта, че индустрията във Великобритания съставлява едва 11% от икономическата дееспособност на страната, докато в Германия тя е 21 на сто.
Особено лидерът на лейбъристката опозиция Ед Милибанд все по-често пледира за нов "по-отговорен" капитализъм, а двама от неговите съветници - Морис Гласман и Стюарт Ууд са изявени познавачи на Германия. Те пледират за връщането на един модел, позволяващ на работниците да участват във взимането на решения във фирмите - модел, който впрочем беше въведен в следвоенна Германия именно от британците.