Дефицитът за 2022 г. - с 2 млрд. лева повече от този през 2021 г.

Министърът на финансите Асен Василев представи проектобюджета за 2022-а, като паралелно с това, както си му е ред, ведомството му публикува актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2022-а - 2024 година. В тази прогноза всъщност в разгърнат вариант се съдържат мотивите за Консолидираната фискална програма (КФП) и за Държавния бюджет. По тази причина тя представлява може би най-важният мотивационен финансов документ на държавата.

Първите впечатления от нея са, че Бюджетът за 2022-а е конструиран на базата на големи амбиции, но и е свързан с големи неизвестни. Защо това е така? На първо място да се вгледаме в конструкцията на Брутният вътрешен продукт. Той олицетворява онова, което правителството очаква да бъде произведено в държавата, и на базата на него се строят всички планове за приходите и разходите на хазната.

Според средносрочната бюджетна прогноза през 2022-а БВП ще достигне 143.02 млрд. лева, което е ръст от 12.4 млрд. лева, или с 8.67 процента. След дефлирането на БВП реалният му ръст става 4.8 процента. По-важното обаче е откъде ще дойде този ръст. Голямата разлика във формирането на БВП през 2021-а и 2022-а е брутообразуване на основен капитал. През 2021-а този коефициент е бил отрицателен - минус 6.3, а през 2022-а е плюс 11.7. И това е единственият показател в БВП, който расте. Зад него се крият плановете на правителството за инвестиции.

"Растежът на БВП ще се ускори до 4,8% през 2022 г., движен от инвестициите. Публичните инвестиции ще бъдат подкрепени от средствата по НПВУ. Частното съфинансиране по линия на НПВУ ще стимулира и частните инвестиции. Те ще нарастват и поради подобрение на очакванията, свързани с намаление на несигурността сред икономическите агенти и повишеното търсене. Очаква се, с оглед високото нарастване на частното потребление през 2021 г. и забавянето в растежа на реалния разполагаем доход през 2022 г., потреблението на домакинствата да има по-умерен темп на растеж. В същото време публичното потребление ще продължи да подкрепя нарастването на БВП. В съответствие с очакваните по-умерени темпове на растеж на международната търговия и на икономическата активност в основните ни търговски партньори, растежът на износа на стоки ще се забави спрямо предходната година. По-нисък ще е и темпът на нарастване на износа на услуги, но ще остане значителен, с оглед продължаващото възстановяване на международния туризъм", пише в средносрочната бюджетна прогноза.

Проектобюджет 2022: С 4,3 млрд. повече дълг, 4,8% ръст на икономиката и спад на безработицата

А в дългосрочен план - през следващите 2023 и 2024 се предвижда в ръста на икономиката да има известно забавяне

И тук идва интересният детайл. НПВУ е националния план за възстановяване и устойчивост, който на свой ред трябва да се финансира със средства от Европейския съюз най-вече по програмите Механизъм за възстановяване и устойчивост (Recovery and Resilience Facility) и по REACT-EU. За да получим по-голямата част (милиардите левове) от тези средства обаче, Европейската комисия трябва да одобри националния ни план, а това въпреки всички заклинания и обещания все още не е факт. Обръщаме внимание, че според средносрочната бюджетна прогноза правителството планира през 2022-а да получи по европейски програми 4.06 млрд. лева и да похарчи по свързани с тях проекти 4.41 млрд. лева. Това са парите без тези от и за Фонд "Земеделие". Припомняме, че до голяма степен именно върху идването и усвояването на въпросните милиарди от ЕС стъпва прогнозата за ръста на БВП през 2022-а, който ще се подкрепя само от брутообразуването на основен капитал. Което означава, че всяко едно сериозно забавяне на въпросните пари от ЕС ще има значително негативно влияние върху ръста на БРП и от там върху бюджетните приходи и дефицита на държавния бюджет и на Консолидираната фискална програма. С други думи, сбъдването на прогнозата за ръста на БВП е първото голямо неизвестно, което може да повлияе върху сбъдването на амбициозните планове на правителството за 2022-а.

Евентуалните проблеми с постигането на заложения за 2022-а БВП може да доведе до верижна поява на негативни за бюджета последствия, свързани с приходната и разходната му част, с дефицита и дори със законността му. Ще започнем отзад напред.

В закона за публичните финанси има едно правило, което гласи, че разходите на КФП не може да надхвърлят 40% от БВП. В средносрочната бюджетна прогноза има недвусмислени индикации, че спазването на това правило може да бъде поставено под силно съмнение. Там пише: "Разходите и вноската в бюджета на ЕС по националния бюджет в средносрочен план показват тенденция на намаление от 44,2% от БВП през 2022 г. до 43,2% от БВП през 2024 г." Това е сериозно превишение на границата поставена в Закона за публичните финанси, която, между другото, е заложена в него, за да гарантира финансовата стабилност на държавата. И самото й нарушение може да се разглежда и като посегателство както и върху тази стабилност, така и върху устойчивостта на валутния борд. Разбира се, в самия Закон за публичните финанси има изключения от правилото за 40-те процента, на които Министерството на финансите се позовават.

Готова е проекторамката на Бюджет 2022

Финансовият ресурс за компенсиране на пенсиите е наличен, уверява Асен Василев

"В средносрочен план разходите по КФП (без разходите, извършвани от сметки за средства от ЕС и по други международни програми и договори, приравнени към тях, вкл. свързаното с тях национално съфинансиране) са в рамките на 40%-то правило по ЗПФ, като бележат спад от 40,0% от БВП през 2022 г. до 37,1% от БВП през 2024 г.", пише в средносрочната бюджетна прогноза. Интересно, ако има забавяне на европейските средства, дали правителството ще забави разходите по инвестиционни програми, като рискува да постигне планирания БВП, от което зависят приходите в хазната, или ще изпълни тези програми със собствени средства. И в двата случая то рискува да наруши правилото за 40% на разходите от БВП (в единият случай заради по-нисък БВП, а във втория заради по-високи разходи със собствени средства).

Отделно от това управляващите вече неколкократно заявяват, че ще има актуализация на бюджета в средата на годината, когато в него ще залегнат някои допълнителни политики, които в момента се подготвят. А нови политики в повечето случаи означават нови (допълнителни) разходи.

При това евентуалните проблеми с постигането на заложения БВП ще поставят под натиск изпълнението на заложените приходи. В КФП за 2022-а те са 57.25 млрд. лева или с 4.9 млрд. лева повече в сравнение с отчетените през 2021-а. Само данъчно осигурителните приходи са 45.02 млрд. лева - ръст от 4.3 млрд. лева, като в тях водещи са постъпленията от ДДС -14,78 млрд. лева, от осигурителни вноски за ДОО - 9.63 млрд. лева, от акцизи - 5.92 млрд. лева и от данък върху доходите на физическите лица - 5.26 млрд. лева. Евентуалните проблеми с изпълнението на заложените в средносрочната бюджетна прогноза инвестиции със сигурност ще се отрази неблагоприятно върху приходната част. При подобен сценарий надеждата остава в по-висока от планираната инфлация. Но пък тя на свой ред ще доведе до обществен натиск за увеличаване на бюджетните разходи свързани с различни мерки за помощи и компенсации. А под такъв натиск, както се видя, управляващите се огъват като тръстика на вятър.

Окончателно удължиха Бюджет 2021 г. до март 2022 г.

Той ще важи до края на март,

Говорейки за разходи в КФП за 2022-а, те са планирани в размер на 63.15 млрд. лева - с 6.9 млрд. лева повече от 2021-а. Ако от тази сума приспаднем вноската ни в ЕС планираните в КФП разходи за 2022-а са 61.47 млрд. лева, което отново е с 6.9 млрд. лева повече в сравнение с 2021-а. От тях най-големи по традиция са разходите за социални и здравноосигурителни плащания -24.49 млрд. лева (39.84% от всички разходи на КФП без вноската за ЕС). От заложените политики в Средносрочната бюджетна прогноза е ясно, че тези разходи няма как да бъдат свити (напротив има опасност да нараснат). Другите разходи, които не могат да бъдат свити защото това ще противоречи на самата философия на новия бюджет това са капиталовите разходи. За 2022-а те са 8.3 млрд. лева и в сравнение с 2021-а са увеличени повече от два пъти. Другият забележителен ръст - с близо 3.51 млрд. лева са разходите за издръжка и е добре правителството да обясни откъде идват тези допълнителни разходи.

Разбира се, разходите се формират от конкретни политики, чиято ефективност и целесъобразност трябва да бъдат обект на отделен анализ. Само ще отбележим, че според средносрочната бюджетна прогноза само за мерки с COVID-19 през 2022-а са заложени общо 2.27 млрд. лева. Това е важна подробност, защото тези разходи са елемент от формирането на заложения в КФП дефицит за 2022-а в размер на 5.9 млрд. лева, който е 4.1% от БВП и е с 2 млрд. лева повече в сравнение с този през 2021-а. Тук въобще няма да говорим за дефицита на "Държавно управление", който е планиран в размер на 7.83 млрд. лева (5.5% от БВП). Ще се съсредоточим само върху КФП. Самото ниво на дефицита от 4.1% от БВП, заложен в КФП за 2022-а, е нарушение на Закона за публичните финанси и от Министерството на финансите осъзнават това. В същото време в средносрочната бюджетна прогноза те оправдават това съотношение на дефицита спрямо БВП. За целта те изключват разходите за COVID-19 от бюджетното салдо за 2022-а и без тях дефицита намалява до 3.63 млрд. лева (2.5% от БВП).

"От гледна точка на ограничението на фискалното правило за дефицита по КФП (без отчитане на ефекта от COVID-19 мерките) за целия прогнозен период бюджетното салдо е в рамките на ограничението за дефицит до 3 на сто от БВП, като за 2020 и 2021 г. се наблюдава положително салдо съответно 0,2% от БВП и 2,1% от БВП, а за годините от прогнозния период - отрицателно салдо в рамките на 2,5-3,0% от БВП", се посочва в средносрочната бюджетна прогноза. Колко удобно. Но това обяснение не е дадено, за да се оправдае нарушаването на лимитите за дефицита определени в Закона за публичните финанси. Тук има и още един детайл. Самото Министерство на финансите посочва, че "Активираната от Европейската комисия обща клауза за дерогация от Пакта за стабилност и растеж, която позволява на държавите членки да предприемат мерки за справяне с разпространението на вируса, като временно се отклонят от средносрочната си бюджетна цел, ще продължи своето действие и до края на 2022 г. По този начин се осигурява гъвкавост на националните правителства да предприемат мерки в условията на извънредна епидемична обстановка, като разходите, пряко свързани с преодоляване на последиците от пандемията, се изключват при оценяване спазването на фискалните правила и ограничения".

Става дума за временната (до края на 2022-а) отмяна (дерогация) на европейското правило за не по-голям дефицит от 3% от БВП, при нарушение на което ЕК започва срещу провинилата се държава процедура на свръхдефицит. От средносрочната бюджетна прогноза се вижда, че през 2023-а правителството предвижда дефицит по КФП 3.3% от БВП. И ако изключението от европейското правило престане да действа от началото на 2023-а, както е предвидено, страната ни ще влезе в процедура на свръхдефицит. Точно затова правителството още отсега се опитва да направи уговорката за изключване на антипандемичните разходи от дефицита с обяснението, че те са временни. Само че тези изключения не ги решава нашето правителство, а Европейската комисия. Пък и практиката у нас показва, че няма нищо по-трайно от временните мерки особено когато те са свързани с допълнителни доходи за определени групи хора (добавките за пенсионерите) или с данъчни облекчения за определени бизнеси (намаляването на ДДС от 20% на 9% за определени групи стоки и услуги). Така че това отношение правителството ще направи услуга и на себе си и всички, ако не вади от дефицита едни или други разходи.