Търговската война между Съединените американски щати и Китай предприе неочакван обрат тази седмица, след като Пекин остави валутата си да поевтинее рязко, а Вашингтон обвини страната в манипулация.
Спорът подчерта колко загрижена е администрацията на президента Доналд Тръмп, че слабите чуждестранни валути - и кореспондиращата сила на долара - натежават над американската икономика.
Миналата седмица президентът и неговите съветници са обсъждали намеса във валутния пазар, която да отслаби долара, но в крайна сметка са отхвърлили идеята, поне засега, пише The New York Times.
"Това е важно, защото ще отбележи нова фаза на отношението на САЩ към световната икономика", коментира Майкъл Фероли, главен икономист в JPMorgan Chase.
Но макар държавният глава да иска по-слаб долар, пътят към него е сложен.
Какво би спечелила САЩ от слаб долар?
По-слабата валута прави износа на една страна по-евтина за купувачите в чужбина, което увеличава нейната конкурентоспособност. В продължение на години изкуствено слабият юан помага за растежа на Китай като производствена база за останалата част от света.
Митата върху вноса на стоки от Китай, които Тръмп наложи, имат за цел да увеличат цената на тези продукти, когато те достигнат САЩ, като така обезкуражат американците да ги купуват.
Един начин за Китай да отговори на този ход е да отслаби допълнително валутата си и да подкопае ефекта от митата. Затова и ходът на Пекин от тази седмица бе приет като знак, че търговската война между двете най-големи икономики ескалира. Юанът поскъпна, като намали напрежението, но Китай не е единственият търговски партньор, с който Тръмп има проблем.
Например, през юни, след като Европейската централна банка заяви, че може да започне отново програма за стимули, която да подкрепи икономиката, Тръмп обвини институцията, че отслабва еврото, "като така нечестно се състезават с нас".
Слабият долар има и други ползи. Например, той може да подкрепи печалбите на компаниите. Около 40 процента от приходите на най-големите американски компании идват от чужбина. По-слабият долар означава, че тези продажби имат по-голямо значение. По-високите печалби ще подкрепят и пазарите.
Нищо от това не е тайна. Но в миналото правителствата не искаха да отслабват валутите си, отчасти защото ги бе страх, че това ще доведе до инфлация - традиционният риск от слаба валута. Днес инфлацията по света е изключително ниска и упорито не се повишава.
Как това се превърна в политически проблем?
Ако китайската валута отслабне срещу долара, доларът се покачва. Затова, ако Китай нарочно отслабва юана, или еврото пада, защото инвеститорите се притесняват заради бавния растеж в региона, в крайна сметка доларът става по-скъп.
Силните валути отслабват износа на една страна и подкрепят покупките на чуждестранни валути. А това води до по-голям търговски дефицит.
Самият Тръмп направи намаляването на търговския дефицит с Китай ключово за работата на администрацията си. Засега обаче опитите не дават резултат.
На теория, ако доларът поевтинее спрямо китайската валута, това ще намали повече търговския дефицит, отколкото митата. Това пък дава шанс на президента да обяви политическа победа преди изборите през 2020 г.
Ако други страни могат да отслабят валутата си, защо САЩ да не направи същото?
На теория може, но на практика не е толкова лесно.
Отчасти, това е защото пазарите са твърде големи. Всеки ден над $5 трилиона сменят притежателя си, а при над $4 трилиона от тях използваната валута е именно доларът.
Китай контролира юана, защото може да използва нескончаемата сила на централната си банка, която публикува официална цена на валутата всеки ден и позволява едва 2% разминаване с нея.
Централната банка на Пекин може и да печата пари, за да отслаби валутата, а резервите от $3 трилиона могат да бъдат използвани, ако валутата поевтинее твърде много.
В момента САЩ не работи по този начин.
Вашингтон има капацитет да се намеси, като използва Фонда за стабилизацията на обменния курс, който притежава около $100 милиарда. Това обаче е твърде малко, посочва Джозеф Гегнън от Peterson Institute for International Economics.
В миналото, когато американските политици са искали да се намесят, е трябвало да координират действията си с редица други страни. Именно това се случи през 1985 г., когато САЩ отслаби долара под споразумението Plaza.
Но тези страни бяха съюзници на Вашингтон. Да убедиш Китай да остави валутата си да поскъпне, за да помогне на САЩ, е съвсем друга ситуация.