Каква е връзката между златото и кризите?

Въпреки че критиците често наричат златото "варварска реликва", не може да се отрече, че то е активът, към който се насочват всички по време на криза и несигурност, пише анализаторът от Birch Gold Group Брандън Смит. Всъщност почти може да се предскаже кога икономиката ще се влоши като се види колко злато са натрупали централните банки по света за съответната година.

Действията на банковия истаблишмънт обикновено са показателни преди настъпването на кризите, защото те се създават именно от него. Затова те и първи започват да се застраховат за настъпващата буря. Златото е редовният актив за това, тъй като е материално, природно рядко и не може да бъде изкуствено създадено. Правителствата и банките винаги опитват да натрупат злато, когато усетят нестабилност.

След като светът загърби златния стандарт, независимо от кризата, цената на благородния метал се покачва. С други думи, резервите на централните банки започват да нарастват точно преди настъпването на кризата и те са последвани от самата цена на благородния метал.

Жителите на Ливан започнаха да връщат към златото заради съсипаната банкова система

Очаква се покупките на луксозни стоки да растат

Например през 1913 г., когато е основан и Федералният резерв, централните банки на много страни ускоряват покупките на злато, което е последвано от Краха от 1914 г., Първата световна война, епидемията от испанска треска от 1918-20 г. През този период САЩ купуват 650 тона злато през 1913 г. и още 1000 тона между 1915 и 1920 г.

Поради златния стандарт, цената на метала не преминава през сериозни флуктуации този път, но резервите на централната банка го правят. Икономическата паника е толкова тежка, че Нюйоркската фондова борса затваря за четири месеца между юли и ноември 1914 г. Нито едно друго събитие не водило до преустановяване на работата на борсата.

Същото нещо се случва отново, преди светът да се гмурне в Голямата депресия от 30-те и 40-те години. Федералният резерв увеличава запасите си с 2700 тона между 1930 и 1935 г., а след това ги удвоява от 9 хил. до 19 хил. тона от 1935 до началото на Втората световна война през 1939 г. Цената на златото нараства от 20 долара за тройунция до 35 долара за тройунция от 1932 до 1934 г., въпреки че през това време президентът Франклин Рузвелт вече е забранил частното притежаване на злато с Изпълнителна заповед 6102. Тя ще остане в сила през следващите четири десетилетия.

Добивът на злато в света отчете първия си спад от 2008 г. насам

Откритите нови залежи се понижават трайно през последните три десетилетия

Следващото драматично събитие в света на златото срещу международните кризи е 1962 г., когато Кубинската криза поражда рекордно търсене на метала на Лондонската фондова борса. Централните банки потиснаха цената на златото чрез политика, наречена "златен пул". Тази манипулация работи само доколкото пазарите на хартиени борсово търгувани фондове и физическите пазари са свързани. Достатъчно мощна криза, която може да ги раздели, ще остави физическите пазари водещи.

През 1968 г. златният пул е преустановен с разгорещяването на Виетнамската война и пандемията от хонконгски грип, обхванала няколко страни и убила над 1 млн. души. Нивото на смъртност от тази болест е 0,5%, спрямо 2,2% за коронавируса, върлуващ днес, ако може да се вярва на официалните данни на Китай.

Слабата раждаемост удари търсенето на злато на най-големия пазар в света

Броят на бебетата достига почти 60-годишно дъно

По това време цената на златото нараства с 22% и отново централните банки са активни купувачи на международните пазари. Но от този момент нататък златните резерви на централните банки постепенно започват да се понижават.

След рецесията и инфлационната криза от 1978-80 г., цената на златото се изстреля отново, съответно с 29% през 1978 г., 120% през 1979 г. и още 29% през 1980 г. По време на кризата от 1987 г. цената му се покачи с 24%.

Точно след сриването на дотком балона и нападението на САЩ над Афганистан и Ирак, между 2002 и 2003 г. златото поскъпна с още над 40%. По това време централните банки отново започнаха да трупат златни резерви, най-вече тези на Китай и Русия. Тази тенденция само се увеличи през последните години, като през 2018 г. те са купили повече злато, отколкото са придобили общо за последните пет десетилетия.

Следващият пик на пазара на златото, настъпил между 2009 и 2012 г., е познат на много от нас. Цените нараснаха със 70% за периода от началото на кредитния крах. Поскъпването на златото беше задушено чрез манипулации от страна на централните банки и много мейнстрийм "експерти" посочваха, че цената му ще падне под 1000 долара за тройунция. Всъщност те предвиждат подобно поевтиняване всяка година от тогава насам.

Питър Шиф: Когато не знаеш, че има балон, не виждаш приближаващата се карфица

Фондовият пазар ще се срине; златото може лесно да надхвърли цена от 2 хил. долара, смята експертът

Когато Федералният резерв понижи основните лихвени проценти и сви баланса си през последните години, мейнстрийм икономистите бяха сигурни, че златото ще се срине, но те, изглежда, не познаваха поведението на метала по време на криза. С връщането на волатилността и поредното понижаване на лихвите, индикатори като производството и брутният вътрешен продукт спаднаха, а златото продължи да нараства отново.

То поскъпна от 1200 долара за тройунция през септември 2018 г. до почти 1600 долара, а централните банки продължават да купуват, въпреки това покачване на стойността му. Може би те знаят нещо, което някои от нас само подозират...