Кой ще дължи и кой ще плаща в хазната допълнителните такси за транзит на газа?

Покрай общинските избори решението на Народното събрание за начисляване на допълнителни вноски върху вноса и преноса на руски газ в размер на 20 лева на мегаватчас, остана леко в страни от обществения и политически дебат. Партиите, които приеха тази нова вноска чрез промени в Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, декларираха, че по този начин се опитват да ограничат приходите на Русия, с които тя финансира военните си действия в Украйна. А критиците на тази мярка веднага бяха изправени пред риска да бъдат заклеймени като Путинисти, русофили, врагове на демократичните ценности и хора с неправилен цивилизационен избор.

Размяната на реплики в този политически тон се състоя почти веднага след обнародването на законодателната промяна, която Президента на страната Румен Радев даде на Конституционния съд. По повод на това негово действие Министърът на финансите Асен Василев свика специална пресконференция на която заяви: "С това си действие президентът на България се обяви като защитник на "Газпром" в разрез с българския национален интерес и с политиката на България и на ЕС, така, както тя се провежда от нашето правителство. Това е срам за президентската институция".

Европа намалява зависимостта си от руския газ с над 20%

През първото тримесечие на 2022 г. Русия беше най-големият доставчик на газ за ЕС

Не е ясно какво срамно има в това да поискаш от върховния пазител на правовия ред в страната - Конституционния съд, да установи дали една правна норма е в съзвучие с основния закон на държавата или й противоречи. Защото, ако й противоречи, тя е правен произвол, който едно общество, претендиращо за демократично, не бива да допуска. А в иска на Президента има съвсем конкретни мотиви, с които при наличие на желание и време всеки може да се запознае на сайта на конституционния съд. 

По това искане вече е образувано конституционно дело N19, по което докладчик е съдия Атанас Семов. Какво ще е решението по него предстои да видим. Ако произнасянето е полза на президентското искане твърдения на финансовия министър по отношение на действията на президента ще бъдат не само несъстоятелни, но комични. Не можеш да очакваш от държавния глава да си мълчи, ако Конституцията се окаже погазена. В случай, че Конституционния съд отхвърли искането на Президента, обвиненията на Василев срещу него също не са оправдани, защото със своето искане до съда Румен Радев не нанася щети на държавата. Причината е че самото искане не пречи на събирането на въпросната допълнителна вноска от 20 лева. Самият Василев заяви, че то не спира изпълнението до произнасянето на съда и то в случай, че то е в полза на президентското искане. Така че тази вноска ще се събира докато делото се гледа.

Въпросът е от кого и как ще става това. На този въпроса Министерството на финансите даде следните пояснения: "Очакваме първите постъпления от таксата, наложена за преноса на руски газ, да постъпят до 14 ноември. За заплащането ѝ са уведомени всички компании, които ползват газопреносната мрежа на България, установено е какъв е режимът, с който те трябва да докажат дали газът идва от Русия, или не. Агенция "Митници" вече е публикувала методическо указание, че се изисква страната на произход на газа да бъде удостоверена със съответния договор за доставка.

Българският данък върху руския газ вдига сметките в Сърбия с 20%

Какви са опасенията в съседската ни държава?

Асен Василев изрично подчерта, че таксата не оскъпява газа за нито една от страните, които го получават, тъй като техните договори са с точка на доставка в съответната страна, а единствено намалява печалбите на "Газпром". В случай, че руското дружество откаже да плати, България може да реагира с всички инструменти, с които разполагат НАП и Агенция "Митници" - налагане на обезпечителни мерки, изземване на авоари, ресурси и др."

Тук финансовият министър уточни, че няма да се изземва руски газ предназначен за трети държави - например за Сърбия и/или Унгария.

От всичко казано до тук излиза, че "Булгартрансгаз" ще внася дължимите по допълнителната вноска пари в бюджета и ще ги оформя като свое вземане от Газпром. А ако руснаците откажат да ги платят, защото въпросните суми ги няма във вече подписаните договори, Булгартрансгаз ще трябва да запише въпросните суми като приходи за бъдещи периоди и по изискванията на международните счетоводни стандарти да ги провизира, като направи съответните разходи за тази цел. И с тези разходи печалбата на дружеството ще бъде намалена, а в случай, че много големи, може да излезе на загуба. Дали това е намаляване на печалбата на Газпром и удар върху Русия или е щета за българския бюджет всеки сам да си направи извода.

От изявленията на финансовият министър става ясно, че за събирането на дължимите допълнителни вноски от Газпром се разчита на налагането на обезпечителни мерки, изземване на авоари, ресурси и други. Както стана ясно Василев не визира блокирането или изземването на транзитирана през страната ни руска газ. За какви авоари става дума. Газпром едва ли има наличности в български банки. Ако има такива, защо още не са блокирани? Това е въпрос към всички органи отговарящи за прилагане на санкционния режим.

Едва ли Василев разчита, че може да блокира сметки на Газпром в чужди държави. В държавите, които са враждебни на Русия това отдавна е направено и то за цели, които са далеч от интересите на Булгартрансгаз. На тези дълги опашки нашата компания ще е последна.

Самият финансов министър заяви в отговор на въпрос на зададен от News.bg и Money.bg, че има банкови гаранции дадени в полза на Булгартрансгаз, които обезпечават плащанията към него. И в този случай с допълнителните вноски те могат да бъдат активирани.

Проверката на годишния счетоводен отчет на Булгартрансгаз за 2022-а (за 2023-а такъв не е публикуван дори за шестмесечието) показва, че тези гаранции са 160-170 милиона лева.

Тук въпросът не е дали въпросните гаранции ще покрият сумите, които Булгартрансгаз ще се опита да събере от Газпром, за да покрие разходите си направени за дължимите допълнителни вноски от 20 лева на мегават час. Въпросът е дали банките, които са дали тези гаранции пред Булгартрансгаз ще се съгласят да платят по тях за да покрият сумите по тези вноски. Тук трябва да е ясно, че банковата гаранция е инструмент, който много прилича на застраховката Гарантиращата банка се съгласява да плати само при настъпването на конкретно събитие или събития, които са описани в гаранцията или в търговският договор, които тя обезпечава. Едностранното допълване на условията във въпросния гарантиран от банката договор, едва ли я обвързва с ангажимент по тяхното изпълнение или неизпълнение. Ако въпросната допълнителна вноска от 20 лева не фигурира като опция в договорите между Булгартрансгаз и Газпром, а това най-вероятно е така, българското дружество не може да претендира за активиране на банкова гаранция по покриването на плащания свързани с тази вноска. Всъщност може, но ще му бъде отказано. А перспективите за благоприятен за Булгартрансгаз изход от съдебни спорове за такива плащания, са меко казано неблагоприятни.

С други думи можем да се окажем в ситуацията, в която единствен платец на въпросната вноска към бюджета ще е българското дружество. И как това кореспондира с интересите на държавата ни и на ЕС? И как подобно действие вреди на Газпром и на руския агресор? На кого всъщност вноската от 20 лева всъщност вреди? Предстои да видим!