Задлъжнялостта на глобално равнище напоследък достигна рекордни стойности, предупредиха наскоро от Международния валутен фонд и Института за международни финанси. За последните десет години правителствените дългове единствено нарастваха докато централните банки увеличаваха балансите си. Най-голям е този на Bank of Japan (100% от БВП на страната), Европейската централна банка (40%) и Федералния резерв (20%).
Сред причините за хроничното задлъжняване са ниските и дори отрицателни лихвени равнища, пише в нова статия икономистът и фондов мениджър Даниел Лакайе. "Нещо повече, опасният експеримент на изкуственото понижаване на лихвените проценти до исторически дъна доказа, че политиката, имплементирана като временна мярка, сега е новата норма", пише той. "Така нареченият процес на нормализация, който се случи за няколко месеца през 2018 г., доведе единствено до увеличаване на изкупуването на активите и понижаване на лихвените проценти."
Същевременно, въпреки че станахме свидетели на най-големите количества парични стимули в историята, икономиката се забавя, а производството клони към нулев "растеж". Причината за това е проста - благодарение на лесното финансиране държавите изтласкват частните производители от много сектори на икономиката, а безкрайното рефинансиране води до зомби компании. Те са непродуктивни и нежелани от потребителите, но съществуват благодарение на кредита.
"Но, както финансовата история винаги е показвала, когато централните плановици са изправени пред нисък растеж, слаба производителност и растящ дълг, тяхното решение никога не е да спрат паричната лудост, а да я ускорят", пише Лакайе. "Затова посланието на ЕЦБ и МВФ е, че има ръст на спестяванията и че причината, поради която политиките им не работят, е поради недоверието на пазарите, че лихвите ще останат ниски, което подтиква икономическите агенти да отлагат потреблението и инвестициите си."
Но в контекста на постоянно нарастващият корпоративен и домакински дълг подобна теза е нереалистична. Според Лакайе централните банкери смятат, че когато паричното предлагане расте и лихвите са ниски, но инфлацията не се повишава, това е индикация за ръст на спестяванията.
"Всъщност има колосална инфлация в сферата на финансовите активи и имотите, но и в отраслите на невъзпроизвеждащите се стоки, което означава, че индексът на потребителските цени не отразява реалната инфлация в икономиката", пише икономистът. "Затова виждаме, че в еврозоната има все по-голямо недоволство срещу растящата цена на живота, докато Европейската централна банка повтаря, че няма инфлация."
Колкото до идеята за липса на капиталови разходи и търсене за кредити - такива се наблюдават. "Просто те не са в количествата, в които правителствата искат да ги видят", посочва Лакайе. А причината за това е, че частният сектор изпитва негативните последици от увеличения риск, когато насищането на дълговете стане ясно за инвеститорите, които са вложили парите си в определен проект.
"За жалост следващите действия на централните банки ще са пълната монетизация на правителствените политики", пише той. "ЕЦБ винаги е била щастлива да повтори грешките на Япония, при това с още по-голям хъс. Така че може да очакваме от тях нови програми за монетизиране на дълг и обяснения, че това е различна, радикална и нова мярка."
Резултатът от това лесно може да се предвиди. От една страна, според Лакайе, ще се наблюдава още по-нисък икономически растеж, изтласкване на частните компании от държавата и по-малко продуктивна, но по-задлъжняла, икономика. "Ако предишните стимули на стойност 20 трлн. долара доведоха само до повече дълг, по-нисък растеж и все по-силно недоволство от страна на средната класа, следващите вероятно ще бъдат поредната стъпка към пълна японизация", пише икономистът. "Читателят може да мисли, че този път е различно, но не е, защото стимулите за икономическите агенти са същите. Напълно сигурен съм, че щом тези мерки се провалят, мнозина ще настояват за още повече харчове от централните банки за справяне с проблема."
USD
CHF
EUR
GBP
