11 полезни изобретения, направени случайно

Много често научните открития и изобретенията са резултат от задълбочена дългосрочна работа на редица учени, които целенасочено работят в определена посока. 

Но понякога се случва, откритията да дойдат неочаквано и да са страничен ефект от изследванията, които вървят в напълно различна посока. 

Ето няколко примера за "случайни" изобретения, които са влезли в нашето ежедневие.

Източник: Wikipedia

Микровълнова фурна

Изненадващо, но и микровълновата печка е измислена почти случайно. За това как точно инженерът - изобретател Пърси Спенсър е направи голямо откритие, има легенди. 

Американският инженер пръв забелязва способността на сверхвисокочестотното излъчване да нагрява продукти и патентова микровълновата фурна. В момента на изобретението Спенсър работи в компанията Raytheon, занимаваща се с производството на оборудване за радари.

Според легендата, когато Спенсър прави експерименти с поредния магнетрон, забелязва, че парче шоколад в джоба му се е разтопило. Според друга версия, той забелязва, че се е нагрял сандвичът, сложен върху включения магнетрон. Възможно е причината за изобретението да е просто опарване, но от търговски съображения трябвало да се пази имиджът на уреда.

Патентът за микровълнова фурна е издаден през 1946 г. Първата в света СВЧ печка "Radarange" е произведена през 1947 г. от фирмата Raytheon и е предназначена не за приготвяне на храна, а за бързо размразяване на продукти и е използвана изключително от военните (във войнишки столови и в столовите на военни болници).

Височината ѝ била примерно колкото човешки ръст, масата е 340 kg, мощността - 3 kW, което примерно е два пъти повече от мощността на съвременна битова СВЧ печка. През 1949 г. започва серийното ѝ производство. Печката струвала около $3000.

През 1955 г. американската компания "Tappan Company" за първи път представя битова микровълнова печка.

Първата серийна битова микровълнова фурна е пусната на пазара от японската фирма Sharp през 1962 г.

Източник: flickr

Хинин

Хининът - основният алкалоид в кората на хининовото на дърво е със силно горчив вкус, има и аналгетични свойства, както и силно изразена активност срещу маларийни плазмодии. 

Това позволи дълго време да се използва хининът като основно лечение за малария. Днес за тази цел се използват по-ефективни синтетични препарати, но поради редица причини хининът намира приложение и сега. 

От XVII век. Кората на хининото дърво се използва за облекчаване на тридневната треска. Растението е донесено в Европа около 1633, но неговите полезни качества за първи път се споменават през 1639 г. от йезуитите на гр. Лима, Перу, които съобщили в Рим за използването му, за да се овладее треска, бушуваща всяко лято в този град. Тогава лечебните свойства на растението били популяризирани в Европа. 

Според легендата полезните свойства на хинина са открити от някакъв човек, страдащ от треска, който се е озовал в гората. Пил вода от корените на хининово дърво. Водата имала горчив вкус, но той продължил да пие и се почувствал по-добре. Когато се възстановява, той се прибира у дома и разказва историята за лечебните свойства на дървото. 

Заместител на захарта

През 1879 г. Константин Фалберг работи в Университета "Джон Хопкинс" под ръководството на професор Айра Рийсен. 

Те изучавали производните на битум (каменовъглени катрани). В процес на работата било синтезирано се синтезира много сладко вещество, орто-сулфобензоена киселина, на което по-късно Фалберг дава името "захарин". 

През 1879 г., той заедно с Айра Рийсен публикувана в германско списание статия за новото научно откритие, а на английски малко разширената статия излиза през1880 г.

През 1884 г. Фалберг на практика си присвоява откритието, той получава патент за изобретението и самостоятелно организирано масово производство на захарин в Германия. 

Източник: flickr

Пейсмейкър

Уилсън Грейбатч е направил класическа грешка - изважда от кутията не това, което трябва. Но по този начин се изобретява устройство, което спасява живота на милиони хора. 

През 1956 г. Грейбатч работи върху създаването на устройство за записване на сърдечния ритъм на животните в университета в Бъфало. 

Той се вади от масата резистор с грешен размер и го свързва към веригата. 

Когато ученият включва прибора чува ритмичен звук, който прилича на ритъма при биенето на човешкото сърце. Днес повече от половин милион кардиостимулатори - пейсмейкъри се имплантират в света всяка година.

Източник: Flickr.com

LSD

Швейцарският учен Алберт Хофман първия синтезира съединението лизергиновата киселина през 1938 г., но не е установил неговите психофармакологични ефекти. Докато пет години по-късно, той случайно използва веществото, което е в хипи контра културата на 60-те години на миналия век получава силна популярност. 

Приетият от него наркотик започва да действа, когато кара колелото си към вкъщи. Този ден, 19 април, по-късно е обезсмъртен от любителите на наркотици. Наричат го Деня на велосипедите. 

Източник: Wikipedia

Viagra

Първоначално препаратът Виагра е предназначен за лечение на високо кръвно налягане. 

Но по време на клиничните изпитвания, мъжете, които са използвали лекарството, съобщават на лекарите за еднотипни странични ефекти от употребата му, което се изразяват в продължителна и повишена ерекция. 

Но ако за първоначалната си цел Viagra се оказва почти неефективна, лекарите успешно прехвърлят фокуса на предписването на това лекарство към мъже, страдащи от еректилна дисфункция.

Източник: iStock

Вулканизиран каучук

Изобретателят на метода на вулканизиране - американецът Чарлз Гудиър (1800-1860), през 1830 г. се опитва да създаде материал, който може да бъде еластичен и издръжлив на топлина и студ. 

Той обработва каучукова смола с киселина, вари я в магнезий, добавя и други вещества. Но въпреки това материалът се превръщал в лепкава мака през първия горещ ден.

Откритието идва случайно. През 1839 г., работи във фабрика за гума в гумена Масачузетс и веднъж той изпуска каучук върху горещ плот, където той се смесва със сяра. 

Противно на очакванията, той не се разтапя, а напротив, овъглява се като кожа. В първия си патент той предлага да се изложи каучукът на въздействието на меден нитрит царска вода. След това изобретателят открива, че гумата става устойчива на температурни въздейстивя, когато се добавят сяра и олово. 

След многобройни тестове Гудиър намира оптимален режим за втвърдяване: той смесва каучук, сяра и олово на прах. Тази смес се загрява до определена температура, в резултата се получава гума, която не променя свойствата си под влиянието на слънчева топлина или студ.

Но нейната най-необичайната особеност е еластичността. 

Източник: Wikipedia

Тефлон

Изобретяването на тефлона също е станало случайно, като и много други научни открития. Това се случва на 6 април 1938 г., а славата на откривателя принадлежи на д-р Рой Дж. Планкет. 

Той е работил е в една от лабораториите на химическата компания Дюпонт (DuPont) в Ню Джърси. По това време Планкет изучава свойствата на фреоните. 

Един път след като замразил тетрафлуороетилен при силно налягане, резултатът е восъкобразен бял прах, който по-късно демонстрира удивителни свойства. 

Две години по-късно било организирано производството на нов материал, а светът узнал за него под името "Тефлон".

Източник: flickr

Суперлепилото

Изобретението на супер-лепило се случило съвсем случайно: в резултат на текущи експерименти за намиране на материал подобряване прицелването на бойни оръжия. 

Резултатът е цианокрилатен материал, той веднага се втвърдява и поврежда всички неща в лабораторията, като здраво ги залепва. Разработката все пак се оказала полезна и е патентована през 1955 г., а през 1959 г. вече може да се види в телевизионни реклами. 

Superglue е присъствал дълго време в различни американски talk-show, където се поясняват все нови и нови негови необикновени свойства.

Цианокрилатното лепило може да свързва всякакви повърхности, дори и да не са предварително подготвени. Основният проблем на това лепило не е да се слепват детайлите здраво, а след това да се разделят при необходимост.

Източник: Wikipedia

Удароустойчиво стъкло

Нечупливо стъкло се използва широко в автомобилната индустрия и строителството. Днес то е навсякъде, но когато френският учен (както и художник, композитор и писател) Едуард Бенедикт през 1903 г. случайно е изтървал на пода празна стъклена колба, а тя не се счупила, той е бил много изненадан. 

Както се оказало, преди това в колбата е съдържала разтвор на колодий, който се е изпарил, но стената на стъкления съд се била покрила с тънък слой от него.

По това време във Франция вече интензивно се развивала автомобилната индустрия. Предният прозорец на колите е бил направен от обикновено стъкло, което било причина за много наранявания и това привлякло вниманието на Бенедикт.

Той вижда реална полза от изобретението си което, може да спасява човешки живот, но автомобилните производителие го смятат за прекалено скъпо, за да го да се внедрят в колите.

За първи път през 1944 г. шведската компания Volvo го използва в своите автомобили. 

Източник: iStock

Вазелин

Името "Вазелин" е патентовано в САЩ като търговска марка на 14-ти май 1878 г. Известното на всички козметично и лечебно средство е изобретил и патентовал английският химик Робърт Чезбро, емигрирал в Америка. За това изобретение ученият е "подпомогнат" от работниците от петролната промишленост. 

Когато през 1859 г. започва петролният бум, Чезбро, контактува с петролни компании и се заинтересова от лепкавия нефтопродукт - парафинена маса, която излизала от пробивните сонди и запушвала помпите. Той забелязал, че работниците непрекъснато използват това вещество при изгаряния порязвания и като успешно средство за по-бързо излекуване на раните.

Ученият започва да експериментира и изолира от парафинената маса полезни съставки. С полученото вещество той намазва многобройните си изгаряния и белези, получени по време на експериментите. 

Ефектът бил поразителен - раните заздравявали доста по-бързо и безболезнено. Чезбро продължава да подобрява качествата на веществото като го изпробвал върху себе.