Как ще се "захранва" космическата надпревара за трилиони долари?

Докато икономиката тук на Земята има естествени лимити, някои инвеститори, изобретатели и мечтатели търсят следващото си бизнес начинание сред звездите, където крайна граница няма и където потенциално може да се развиват безброй индустрии. Минната промишленост, туризма, изследователската и развойна дейност са само малка част от тях.

Всъщност търговският потенциал на космическата икономика е толкова голям и толкова неизползван (засега), че Мерил Линч от Bank of America прогнозира през 2017 година, че размерът на тази индустрия ще експлодира, разширявайки се повече от осем пъти до 2050 година. А космическият сектор сега се оценява на близо 400 милиарда долара. Ако прогнозата на Линч се окаже вярна, това би означавало, че индустрията извън планетата ни би могла да достигне до 3 трилиона долара през следващите тридесет години.

"Навлизаме във вълнуваща космическа ера, където очакваме повече напредък през следващите няколко десетилетия, отколкото през цялата човешка история", пише в доклада на Bank of America.

Goldman Sachs и Morgan Stanley са далеч по-консервативни в прогнозите си. Според тях през следващите 20 години космическата индустрия има потенциала да се разшири до повече от един трилион долара. 

Търговската камара на САЩ също възхвалява космическия сектор, заявявайки, че "общите частни инвестиции растат с поразителни темпове". Данните са от проучвания на Bryce Space and Technology.

"От 2000 - 2005 година индустрията получи над 1,1 милиарда долара инвестиции от частен капитал, рисков капитал, придобивания, награди и безвъзмездни средства и публични предлагания. Към периода 2012-2017 година индустрията е получила повече от 10,2 милиарда долара."

Камарата също така посочва, че "увеличените инвестиции отразяват новите възможности в сектора на търговското пространство и новите стартиращи начинания, които не са съществували преди десетилетие".

Мегапроект за $10 трилиона: Китай прави икономическа зона в космоса

Очаква се проектът да е готов към 2050 г.

За постигането тези амбициозни цели и прогнози обаче се изисква повече.

Оказва се, че една друга индустрия - тук на Земята - до голяма степен може да отключи космическия икономически потенциал. Говорим за ядрената индустрия, която все повече се намеса, за да получи част от съвременната космическа надпревара, пише журналистът на Oilprice Хейли Заремба.

"Само след няколко кратки години САЩ ще доставят ядрени реактори до Луната и Марс", се посочва в доклада на Търговската камара на САЩ. Данните са от изявления на членове на екипа от проекта Kilopower - съвместно начинание на NASA и енергийното министерство на САЩ.

"Проектът Kilopower е краткосрочно технологично усилие за разработване на предварителни концепции и технологии, които биха могли да се използват за изграждането на ядрена енергийна система, която да позволи дълготраен престой (на съоръжения, включително и хора - бел. ред.) на планетарните повърхности", посочват от отдела на NASA за космически технологии.

"По отношение на обикновения човек фокусът на проекта Kilopower е да се използва експериментален ядрен реактор за захранване на екипажите на мисиите на Луната и Марс, което позволява на изследователите и учените да останат и да работят за много по-дълги периоди, отколкото е възможно в момента", обобщава Заремба.

Преди дни в материал на Space.com темата отново беше засегната. "Космосът е на път да стане ядрен - поне ако частните компании си проправят път", пише в публикацията, която се позовава на мнения на експерти от 23-тата годишна конференция за космически превози (CST). Конференцията се проведе през януари във Вашингтон.

Именно там учени и лидери в областта на ядрените технологии се обединяват върху мнението, че потенциалът на ядрените технологии трябва да се използва за по-бързото и ефективно задвижването на бъдещите космически кораби. Нещо, което сегашните технологии не могат да осигурят.

Станции за зареждане на гориво в космоса? Според учени това е възможно

Извънземните "бензиностанции" биха направили космическия добив на ресурси в пъти по-лесен

Всъщност ядрената енергия не е непозната на NASA. Космическата агенция вече е използвала ядрена енергия за захранването на своите марсоходи например. Докато четете тази статия, мисията Cassini до пръстените на Сатурн и двата Вояджъри, които изследват краищата на нашата Слънчева система, също се захранват с ядрена енергия.

Технологията - сега задвижването на посочените горе проекти разчита "на пасивния разпад на радиоактивен плутоний, при който се отделя топлина, която се превръща в електричество, за да захранва космическия кораб". Участниците в CST обаче са обнадеждени, че бъдещето на електроенергията в космическата индустрия се крие в "ядрена топлинна енергия (NTP) - технология, разработена през 60-те и 70-те години, която разчита на деленето на водородни атоми." Тази форма на ядрено делене ще се нуждае от ниско обогатен уран, който е в пъти по-малко опасен материал.

От Space.com обясняват този процес. "Космически кораб, задвижван от NTP технология, ще изпомпва водородно гориво през ядрото на миниатюрен ядрен реактор. Вътре в сърцевината на реактора неутрони ще разделят урановите атоми при реакции на делене; тези освободени неутрони ще проникват и в други атоми, предизвиквайки дори повече делене. Топлината от тези реакции ще преобразува водородното гориво в газ, който ще създаде тяга през дюза."

Други експерти, разбира се, не са толкова обнадеждени за по-нататъшното приложение на ядрената енергия в космическите технологии. Един от главните доводи - нуждата от огромно финансиране за разработка. Тази нужда е факт.

Въпреки това обаче неизследваният потенциал на космоса със сигурност крие огромни обеми богатства, които е трудно да си представим. Следователно възможността да чуем до няколко години за космически кораб, който ще използва ядрена енергия, за да изследва или добива отвъд рамките на Земята, а защо не и да превозва хора до Луната и Марс, е съвсем реална.

Как космическата индустрия за $400 млрд. се подготвя за коронавируса?

Забавянията по график в космическия бизнес не са новост, но сега ситуацията е различна