Знаете ли, че през 19 век, ако сте имали поне някакъв предмет, изработен от алуминий, значи сте били богати. Защото в онези години алуминият е струвал много повече от златото.

Ако през 1852 г. са давали 1200 американски долара за килограм, то вече в зората на 20-ти век, за същия килограм метал вече се плаща по-малко от един долар.

Защо е било така?

Всичко е заради това, че в чистата си форма металът просто липсва в природата, въпреки че под формата на химически съединения формира най-малко 8% от земната кора.

Но още в древността двойните алуминиеви соли (наричани още стипца) са били активно използвани за решаване на различни проблеми. Наличието на този метал в солите позволява използването на стипцата, например като антисептик на времето, в бакпулвера и дори в лосиони за бръснене. В допълнение, калиев алум се използва активно в медицината за спиране на кървенето.

Известен е следният исторически факт: Римският военачалник Архелай в периода на активни военни действия с персийските войски заповядва да намажат дървените отбранителни съоръжения със стипца. Благодарение на този трик нито едно укрепление не е повредено от пожар, пише enciklopediya-tehniki.ru.

Снимка 282032

Източник: iStock

За чистия алуминий като метал става известно едва през 1807 г.

благодарение на англичанина сър Хъмфли Дейви. Именно той твърди, че в стипцата, освен соли, има и метал.

Неслучайно името Алуминий е дадено на мистериозния метал, тъй като в превод от латински "Alum" се превежда като "стипца".

Истинският първи реален резултат в получаването на алуминий като метал е постигнат едва през 1825 г., когато датчанина Ханс Кристиан Ерстед нагрява безводен алуминиев хлорид с калиева амалгама в личната си лаборатория и след отстраняване на живака най-накрая се сдобива с алуминий.

Въпреки че полученият метал е бил силно замърсен с примеси и е бил твърде малко, това е било достатъчно, за да се потвърди теоретичното заключение на Дейви. А Ерстед нарича получения метал "Алуминий" в чест на Хъмфри Дейви.

След две години активни експерименти германецът Ф. Вьолер успява да подобри процеса на производство - получава алуминий под формата на гранули по време на нагряването на алуминиев хлорид с калий. До 1854 г. процесът на производство на алуминий е значително опростен благодарение на усилията на френския учен Анри Сен-Клер Девил. По този начин става възможно да се получат няколко килограма алуминий от един опит. Още през 1856 г. същият учен получава алуминий поради електролизата на стопилка натриев хлорид алуминий.

Алуминият е по-скъп от златото преди резкия му залез

Първоначално алуминият се възприема като декоративен материал за бижута. За това свидетелства такъв исторически факт като изложбата от 12 алуминиеви блока, организирана през 1855 г. лично от Наполеон III.

Имало е и опити да се използва лек метал като броня. Експериментите обаче се провалят и по заповед на император Наполеон III целият наличен алуминий се преработва в прибори за хранене.

Само кралски особи са могли да притежават такива прибори за хранене, а за останалите гости на краската трапеза са използвали обикновени чинии от злато и сребро.

Снимка 272646

Източник: Wikipedia

Това продължава до 1886 година

Именно през тази година е открит метод за производство на алуминий в индустриален мащаб чрез електролиза.

Това забележително откритие е направено от двама учени едновременно, но независимо едни от друг: французинът Пол Луи Тусин и американецът Чарлз Мартин Хол.

Методът за получаване на алуминий все още носи името - процес на Хол-Еру - процесът на разтваряне на алуминиев оксид в криолитна стопилка с по-нататъшна електролиза чрез използване на електроди от кокс и графит.

Ето по този начин през 20-ти век алуминият се произвежда в гигантски мащаби. А цената на алуминия буквално се срива пет пъти само за един ден.

Така полученият алуминий е бил добър в много отношения с изключение на неговата здравина. Но този проблем е решен през 1903 г. от немския учен Алфред Уилям.

По време на експериментите той установил, че ако 4% мед се добавят към алуминиева сплав и рязко се охлади до 500 градуса по Целзий, а след това се държи при стайна температура в продължение на 5 дни, тогава металът става много по-твърд и здрав, като запазва първоначалната гъвкавост.

В индустриални обеми този подобрен алуминий започва да се получава през 1911 г. в град Дурен. В чест на това сплавта получи името си "дуралуминий".