Европейската комисия обяви, че има за цел до 2010 г. една четвърт от бизнеса, държавните власти и домакинствата в Европейския съюз да използват най-ново поколение удължени Интернет адреси, защото сегашната система е практически изчерпана.

Преминаването на хората към Интернет протокол версия 6 или IPv6, ще предостави на разположение "почти неограничен" брой IP адреси - точно така, както удължените телефонни номера позволиха включването на повече телефони.

България е втората страна в Европа, след Франция, в която беше официално тестван протоколът IPv6. Това стана през октомври месец миналата година, когато от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС) беше осъществена тестова връзка с Париж използваща новия протокол.

Комисарят по въпросите на информационното общество и медиите Вивиан Рединг, каза, че необходимостта от още интернет адреси ще нарасне, ако европейците започнат да използват устройства, като например смарт тагове в магазините, фабриките и летищата или интелигентни системи за отопление и осветление в домовете си. Адресите са дълги серии от номера за идентифициране на мрежова връзка.

IPv6 е следващата генерация протокол проектиран от IETF (Проектен екип за Интернет инженеринг) да замени сега наложения Интернет протокол версия 4 ("IPv4"). Почти всички Интернет потребители в момента използват IPv4, който е почти двайсет годишен, създаден през далечната 1984 година.. Протоколът е изключително гъвкав въпреки отдавнашната дата на създаването му, но вече започна да създава проблеми, най-големият, от които е нарастващата нужда от IP адреси, каквито трябва да има всяка една машина свързана към глобалната мрежа.

IPv6 дава възможност за решаването на повечето от проблемите, като например увеличаване на лимита от IP адреси наличен в IPv4. Важни подобрения са въведени и в областта на рутирането и автоматичната мрежова конфигурация.

Очаква се IPv6 постепенно да замести остарелия IPv4, като двата протокола ще съществуват едновременно за няколко години през преходния период.

Най-новите операционни системи като Уиндолс Виста и Линукс Убунто и Ексхербо поддържат IPv6.

От 4,3 милиарда адреса, разрешени от адресната система, която повечето хора използват сега, IPv4, само 700 милиона - или 16% - все още са на разположение.

Към края на 2008 година се очаква компютрите в света да бъдат 1 милиард, а към 2015 година - 2 милиарда. Освен това в много от домакинствата вероятно ще има оборудване, което също ще може да се свързва към мрежата.

Преминаване към следващото поколение Интернет ще струва милиарди долари, за да бъдат заменени мрежовите устройства и софтуера. Но защитниците на идеята застъпват тезата, че с преструктурирането на мрежовата архитектурата, ще се подобри сигурността, мобилността и други важни нужди.

В Япония НипонТелеком и Телеграф вече въведе обществена IPv6 мрежа, а Китай планира да изгради такава в най-кратки срокове. Но в САЩ и в Европа, ъпгрейдът е в застой въпреки, че правителството на САЩ е поставило наличието на IPv6 поддръжка като условие, към доставчиците на уеб базирани услуги, за сключване на договори за държавни поръчки.

Европейката администрация призова правителствата да се съобразят с решението за въвеждане на новите протоколи.

Използването на новия интернет протокол IPv6 скоро ще получи широко разпространение и в България, след като на 12 март тази година Сиско и Държавната агенция по информационни технологии и съобщения (ДАИТС) откриха първата в Югоизточна Европа IPv6 лаборатория.

Тя се помещава в Българо-корейския център в подлеза на НДК и е втората в Европа. В нея ще се провеждат обучения като тези във Френската национална изследователска мрежа RENATER в Париж.

Двете лаборатории са свързани, за да се позволи споделянето на ресурсите и достъпа.

Лабораторията осигурява отворена среда за изпитване на решения, мрежови настройки и приложения, изградени върху IPv6.

В момента лабораторията може да се ползва от университети, научни звена и институти, от частни компании и държавни институции за тестове и развойна дейност, свързани с новия интернет протокол (IPv6). Тя предоставя обучение, дистанционен и пряк достъп до лабораторни ресурси. Лабораторията е част от международен проект по рамковата програма 6DEPLOY, в който участват изследователски мрежи от цял свят.

Лабораторията се управлява от Българската изследователска и образователна мрежа (BREN) в сътрудничество с ДАИТС. Екипът от специалисти на BREN вече участва в проекта 6DEPLOY, финансиран от 7-мата рамкова програма на Европейския съюз.

Европейската комисия също така иска най-важните уеб сайтове на Европа да бъдат преструктурирани с предимство и има за цел да постави ангажимента на най-малко 100 топ европейски оператори на уеб сайтове, като телевизионни оператори и доставчиците на онлайн услуги, преди края на 2008 г. Сайтът на ЕС europa.eu ще бъде IPv6-готов до 2010 година.