Смартфоните предлагат необятни възможности на потребителите, особено на деловите хора, които постоянно са в движение. Неусетно обаче умните устройства заробват своите притежатели.

До неотдавна можехте да позвъните по всяко време само на лекаря си. Сега вече можете на всички. Шефовете не си дават сметка, че по този начин посягат на свободното време на своите подчинени, коментира The Economist, цитиран от TechNews.bg.


Работата навлиза в домашното пространство много по-агресивно, отколкото домашните дела в служебния график. Нормалните хора постоянно проверяват съобщенията и позвъняванията по телефона, дори и по време на обяд. Те вече започват и завършват своя ден с изпращане на писма.

Отчасти това се обяснява с факта, че смартфоните създават зависимост. В десетката на 10-те звука, които оказват най-силно влияние върху човека, на трето място е вибриращо позвъняване от мобилен телефон, сочи прочуване на маркетинг гуруту Мартин Линдстром.

Смартфоните се оказват и добър предлог за отлагане на важна работа. Много хора предпочитат първо да разгледат електронната поща, като за сметка на това отсрочат изпълнението на по-сложни задачи.

Хипресвързаността същевременно засилва някои дестабилизиращи тенденции в работната среда. На първо място, намалява определеността за сметка на повече спонтанност и липса на системност. Развива се и култ към гъвкавостта. Благодарение на смартфоните, мениджърите по-лесно започват да променят решенията си в последния момент. Служителите пък все по-трудно разграничават работното и неработното време.

Мениджърите се опитват да лавират между две припокриващи се версии на работния ден - формален, с претрупан график от съвещания, и неформален, състоящ се от поток от електронни писма и съобщения.

Всичко това не е в интерес на семейството и психичното здраве. Може да се окаже недобро и за бизнеса. Когато ръководителят може да преосмисли решението си в последния момент, планирането става трудно.

Изследването на Линдстром потвърждава и напълно логичния извод - хората мислят по-задълбочено, когато не им отклоняват вниманието. Логично възниква и въпросът как да бъдат поставени на място смартфоните? Как да бъде използвано тяхното предимство на постоянна връзка с мрежата и системата от контакти, без хората да стават роби на смартфоните?

Едно от решенията е цифровата диета. Подобно на прекомерното изобилие от вредна храна, излишъкът от безполезна информация налага дисциплина в нейното потребление. Така например, ако си забраните влизането в интернет преди закуска, можете да цивилизовате в известна степен цифровия си живот. Забраната на текстовите съобщения през почивните дни пък ще даде на смартфона ясно послание кой е господарят и кой слугата.

Проблемът е, че подобни мерки по-скоро са приложими на необитаеми острови, отколкото в мегаполисите. Според експерти, единственият начин да бъде прекъсната денонощната зависимост от смартфона е колективната борба с нея, а не индивидуалните усилия.

Boston Consulting Group, например, се е научила да управлява хиперсвързаността. В компанията е въведено правило в определени периоди всички да се изключват от мрежата. Възприета първоначално с насмешка, подобна мярка в крайна сметка е помогнала да бъде увеличена продуктивността на работа.  Компаниите могат да надхитрят умните телефони само ако принуждават служителите си да ги изключват от време на време, заключава The Economist.

Проблемът с хиперсвързаността ще се задълбочава, тъй като смартфоните стават все по-усъвършенствани, а новото поколение служители идва със цифровите си навици. Според британския телеком регулатор Ofcom, 60% от тийнейджърите и 37% от възрастните потребители на смартфони, считат себе си за зависими от мобилните устройства.