На хоризонта се задава нова Студена война. Този път обаче не става въпрос за петрол, Космоса или ядрени оръжия, а за валути и тяхната значимост в ежедневния живот на всеки един по света. Особено ожесточена ще бъде тя между щатския долар и китайския юан, пише Forbes.

След като Facebook представи своя проект за дигитална валута Liba през юни 2019 г., Марк Зукърбърг се изправи пред съда на общественто мнение. В същото време той се изправи и Комисиите по финансови услуги в Сената и Конгреса. Изслушванията направиха за смях политиците на САЩ, след като показаха колко остарели са разбиранията им за технологиите.

И докато това се случваше, Китай гледаше спектакъла отдалеч и правеше своите ходове. Централната банка на страната е само на няколко месеца от пускането на дигитална версия на китайския юан, която ще направи Поднебесната империя първата държава в света, която ще има своя дигитална валута. Този исторически ход се подготвя от 80 години и победен ход в играта на икономическа експанзия.

Най-значителното икономическо събитие през последния век бе Втората световна война. След като правителствата печатаха и харчеха твърде много пари за отбрана, европейските държави бяха изправени пред банкрут и гледаха как валутите им се обезценяват. И когато войната най-накрая приключи, балансите им бяха твърде слаби за изграждане на нова инфраструктура или смислено участие в международната търговия.

През 1944 г., в опит да стабилизират световната икономика, множество от лидерите по света се събраха, за да въведат Златния стандарт. Бе решено, че голямата част от световните валути ще бъдат свързани с щатския долар на фиксиран курс, който пък от своя страна ще бъде подкрепен от злато. Създаден бе и Международният валутен фонд, който да следи обменните курсове, докато всички участващи страни предадоха златото си на САЩ.

След това МВФ създаде Special Drawing Right (SDR), който представяше кошница от валути, който включва долара, еврото, йената, паунда и отскоро юана.

След като бе въведен Златният стандарт, следвоенният период между 1945 г. и 1970 г. бе може би най-добрия за икономическата стабилност и просперитета през последния век. Страните инвестираха в инфраструктура и производство, което създаде добре платени работни места и даде тласък на средната класа.

Именно по това време САЩ започна да доминира на световната политическа сцена, основно заради слабостта на европейските икономики и липсата на инфраструктура и производствен капацитет.

През 1971 г. Никсън срина Златния стандарт, за да продължи да финансира войната във Виетнам. И оттогава светът не е същият. Американският долар остана предпочитана резервна валута. Но от 1995 г. някои европейски страни започнаха да използват еврото, което трябваше да обедини Европа чрез търговия.

Китай започна да работи по свой план за подсилване на влиянието на юана, а оттам и търговията и икономическия растеж между 1994 и 2005 г., като свърза юана с щатския долар. Сочена като икономическо чудо, Поднебесната империя прие някои реформи и постигна средногодишен растеж от 10% на годишна база, като изтегли половината от населението от 1,3 милиарда от бедност.

Очаква се през следващото десетилетие Китай да изпревари Съединените американски щати като най-голяма икономика в света.

Новата световна война

Растящата мощ на Китай изправи на нокти западните сили. Но следващата Студената война няма да бъде водена чрез танкове, а в дигиталния свят. Данните станаха по-ценни от петрола. Съвременните общества работят чрез океани от данни, като начело стоят Facebook и Google, а зад тях - такива като Palantir. Тези компании имат повече информация и власт, отколкото правителствата са имали когато и да било, но им липсва същото нито на отговорност към "гражданите".

Във физическия свят САЩ са познати с това, че използват своята валута като оръжие, използвайки санкции (срещу 12 страни днес), за да променят посоката на световната политика. Но в дигиталния свят заплашва с война собствените си технологични компании с регулации, които ще попречат на самата страна да постигне нова доминация. Едно от тези усилия е законопроектът на демократите, с които иска да забрани на компании като Facebook, Amazon и Google да създават техни "корпоративни валути". Подобна война срещу големите технологични гиганти води и Европа със своя GDPR.

Макар че правителствата ни правят все повече опити да регулират данните, те все още не могат да измислят как да регулират пари, които не са ограничени от границите на държавите. Правителствата могат да забранят употребата на bitcoin и другите криптовалути, както наскоро направиха Китай и Русия, но тъй като те са създадени така, че не са контролирани от централни власт, забраната само накара гражданите да се интересуват още повече от тях.

Но отговорът на Китай бе не само да забрани bitcoin, но да даде на хората алтернатива - DCEP (Digital Currency Electronic Payment). Фактът, че страната стана първата в света, която създава подкрепена от централната банка дигитална валута не трябва да ни изненадва, все пак китайците използват дигитални разплащания масово и отдавна.

WeChat, популярното китайско приложение за чат и разплащания, надхвърли 1 милиарда потребители и отговаря за 34% от общия мобилен трафик в Китай. Приложението е популярно и сред чужденци, особено в Азия и Африка. Те могат да плащат всекидневните си разходи и да изпращат пари на други потребители през WeChat. Дори бездомните в Китай са принтирали своите QR кодове, чрез които може да им преведете пари.

Китай вече навлезе дълбоко на световния пазар, като произвежда голяма част от потребителската електроника. Какво ще се случи, когато създаде най-ефективната и законна платежна система в света и ни накара да я ползваме, когато искаме да закупим продукти, произведени така.

И точно по този начин САЩ се изправят пред реална заплаха доларът да не бъде водещата резервна валута в света.

Дигитални плащания на развиващите се пазари

Тук влиза Facebook - компания с 2,4 милиарда потребители и репутация, че злоупотребява с данните им. Гигантът притежава и популярното чат приложение WhatsApp с 1,5 милиарда потребители. Компанията предложи собствено предложение за обединение на света - дигитална стабилна валута, която изглежда моделирана по метода на SDR. Кошницата на Libra ще бъде 50% щатски долари, а останалите - евро, йени, паундове и сингапурски долар, както и други стабилни активи, като облигации. Трябва да отбележим, че юанът липсва в този списък.

Зукърбърг признава, че Facebook може и да не е най-добрият кандидат за създаването на нова международна валута. Но нуждата от такава остава.

Що се отнася до САЩ, DCEP ще бъде значително по-голяма заплаха за "западната хегемония" от Libra. Но екипът на Facebook направи две големи грешки: не съгласува предварително действията си с правителството и не се възползва напълно от представянето на очакваните ползи от валутата в развиващия се свят. А именно, че 1,7 милиарда души по света остават извън финансовата система и нямат достъп до традиционна банка, макар един милиард да имат мобилен телефон, а почти половината да имат и интернет достъп.

Така, ако не можем да застанем зад Libra или да създадем бързо нова дигитална валута, проблемите в развиващите се пазари ще бъдат решение от WeChat, като така влиянието на китайския юан ще се засили. Именно тези пазари ще станат поле за битка на следващата Студена война. И САЩ трябва да се запитат от кое се страхуват повече: от местен технологичен гигант или от свят, воден от Китай.