Повече от тройно е намалял за година броят на българите, които ограничават разходите си за храна. Това показва проучването Ferratum Insights 2024 на финтех компанията Ferratum. То е проведено сред 14 700 души в 13 държави в Европа.
Ако през 2023 г. цели 35% от респондентите у нас са икономисвали от храна, то през 2024 г. такъв отговор дават едва 11 на сто от запитаните. За сравнение, средният резултат за всички пазари, включени в проучването, е 20%.
Източник: ferratum
И при другите държави, и у нас пътуванията и развлеченията са перата, които най-често се налага да се ограничават - правят го съответно 59% и 53% от запитаните у нас. И в двете категории обаче има подобрение на годишна база. При развлеченията то достига почти 20 на сто.
С 1% - от 7 на 8 на сто, се увеличават респондентите, които не намаляват никакви разходи. Средно за 13-те страни те са повече - 11%, но пък са с тенденция към намаляване.
76% от анкетираните българи заделят по-малко от 20% от доходите си за спестявания (малко под средното), но пък тези, при които за това перо отиват между 20 и 39% от парите, са по-голям процент от средния за обхванатите от проучването страни - 13%.
Интересно е, че най-спестовни се оказват в Нидерландия, а на другата крайност са във Финландия и Швеция.
Източник: ferratum
Разходите за комунални услуги и харчовете от ежедневен характер са по-сериозно бреме у нас, отколкото е средно за изследваните пазари. 48% от респондентите у нас дават над една пета от месечния си доход за плащане на сметки и 67% заделят 20 стотинки от всеки лев за ежедневни разходи. Средно за проучването тези стойности са съответно 37% и 55%.
Само 34% от анкетираните у нас дават 20 или повече процента от месечния си доход за наем или вноски по ипотеката, докато средният процент за изследването е над 50%.
52 на сто от българите в проучването дават над 40% от дохода си за погасяване на други заеми, докато средно за изследването на Ferratum около две трети от респондентите се налага да заделят не повече от 39% от дохода си за тази цел.
В същото време, ако за 13-те държави средният процент хора без активен заем е 7 на сто, у нас е по-висок - 9 на сто. Най-голям е делът на тези, които консолидират други заеми и правят ремонти. Популярни в чужбина пера като кредита за кола или за ваканция у нас не събират толкова много отговори.
Източник: ferratum
За над половината българи ключов фактор за подобряване на финансовото благосъстояние е увеличаването на заплатата, следвано от по-доброто управление на финансите и започването на допълнителна работа. На други пазари фактор е и приключването на плащанията по ипотека или друг заем.
У нас загубата на работа е Топ 3 негативен фактор за финансите, като пред нея са само необходимостта да се теглят кредити и неочакваните допълнителни разходи - лошото управление на парите, което е в тройката на общите резултати, у нас остава на заден план.
Българите са в "златната среда" по финансов оптимизъм, като най-позитивни са очакванията на румънците, а най-негативни - на естонците.