Идеята за по-ниски фискални цели за Гърция след 2018-а година, не се подкрепя от Европейската централна банка, се посочва в официално изявление на ЕЦБ като реакция на коментари на управителя на Гръцката централна банка Стурнарас.

Според третата спасителна програма, договорена преди година, Гърция се съгласи да постигне т.нар. "първичен" бюджетен излишък (изключващ разходите за обслужване на дълга) от 3,5% от БВП през 2018-а година, от 2,5% през 2019-а и от 2,0% през 2020-а година.

Вчера обаче шефът на Централната банка на Гърция Стурнарас посочи, че предложението за намаляване на тези бюджетни цели се подкрепя от ЕЦБ. 

„Европейската централна банка е на 100% зад нас, но това трябва да се реши от Еврогрупата”, заяви той пред репортери.

От ЕЦБ обаче направиха официално изявление, в което се посочва: 

„Не е правилно да се каже, че банката поддържа идеята за по-ниски фискални цели за Гърция след 2018 година.

Необходимо е първо да има дискусия сред четирите институции и Еврогрупата в рамките на настоящата рамка на трета спасителна програма”.

В изявлението се  визират основните участници в спасителната програма в лицето на ЕЦБ, ЕК, МВФ и Европейския механизъм за стабилност.

Съгласно условията на третия международен спасителен план, Атина трябва да постигне първичен бюджетен излишък в размер на 0,5% от БВП през 2017 година. Но неотдавна от ЕЦБ посочиха, че задържането на високи бюджетни излишъци в средносрочен и дългосрочен план изглежда нереалистично, подкрепяйки по този начин аналогичното мнение по въпроса, изразено от Международния валутен фонд, пише bnr.bg.

Междувременно гръцкият премиер Алексис Ципрас заяви, че по-ниски фискални цели ще спомогнат за стимулиране на икономически растеж и ще дадат на Атина финансова възможност да облекчи част от строгите мерки на икономии, които вредят на гръцките домакинства вече в продължение на шест години.

Европейските кредитори на Гърция обаче призоваха властите в Атина да се придържат към условията на трета спасителна програма и дори призоваха за ускоряване на необходимите реформи.

Това, което е важно за ЕЦБ в момента, е, че Гърция изпълнява своите ангажименти в рамките на програмата, посочи официален представител на Европейската централна банка.

От началото на седмицата чуждестранните кредитори на Гърция започнаха оценка на напредъка на страната по отношение на реформите, предписани в последната спасителна програма, като това представлява ключова стъпка преди предоставянето на 2,8 млрд. евро допълнителна финансова помощ.

Гръцкото правителство обеща да предприеме мерки за либерализиране на енергийния си пазар, да намали пенсионните разходи, да ускори процеса на приватизация и да подобри банковото управление в замяна на свежи финансови средства, които да бъдат използвани за изплащане на държавни просрочия.