ESG (Екологични, Социални и Управленски критерии - набор от стандарти за дейността на компанията) и Green Transformation са най-големите политически залози в историята. Техните главни последици ще бъдат инфлацията и дори още по-ниските реални лихвени проценти, според прогнозата на датската Saxo Bank за четвъртото тримесечие на 2021 година.

"ESG и зелената трансформация са най-големият политически залог в историята и основните му последици ще бъдат инфлацията и дори по -ниските реални лихви", казват експертите, цитирани от 1prime.ru.

"Инфлацията в този случай ще бъде функция на материалния свят, неспособен да осигури предлагане за количеството пари и търсенето, а отрицателните реални лихви ни казват, че бъдещето е време на слаб реален растеж поради слаб растеж на производителността", обясняват анализаторите на банката. В доклада се посочва, че това трябва да бъде прието и разбрано от инвеститорите и да се действа съответно.

Стагфлацията – новата заплаха за световната икономика?

Стагфлацията – новата заплаха за световната икономика?

Инфлация или не - това е въпросът

"Има два основни класа активи, които се справят добре в този режим: санкционираните от правителството и активите с установени цени. Това означава, че "зелените" и по ирония на съдбата, суровинните стоки имат най-голям шанс да генерират дългосрочна свръх възвръщаемост.", се подчертава в прогнозата.

В същото време Стин Якобсен, главен икономист и директор по инвестициите на Saxo Bank, отбеляза, че насърчаването на ESG и свързаните с това усилия за зелена трансформация имат толкова много политически капитал, че провалът в тези области е просто невъзможен.

Освен това, според анализаторите от Saxo Bank, глобалният преход към общество без въглерод е малко вероятно да доведе до по-висока производителност и растеж на БВП в дългосрочен план.

"Настоящата социална стагнация ще бъде трудно преодолима. Според нас на този етап няма признаци, че глобалният преход към общество без въглерод ще доведе до по-висока производителност и растеж на БВП в дългосрочен план", казват експертите.

Ръководителят на макроикономическия анализ на Saxo Bank, Кристофър Дембик, на свой ред подчертава, че природните бедствия, които засегнаха света през 2020 г., послужиха като сигнал за събуждане към правителствата и частния сектор за спешната необходимост от борба с изменението на климата и ускоряване на прехода към свят без въглерод.

Преходът към зелена енергия ще струва поне 92 трилиона долара

Преходът към зелена енергия ще струва поне 92 трилиона долара

През следващите 30 години

"Компаниите са инвестирали огромни пари за намаляване на въглеродните емисии. Правителствата насочват милиарди за стимулиране на инвестициите в зелена енергия. Но няма индикации, че това ще доведе до много по-висок среден растеж и производителност, отколкото преди пандемията", каза той.

"Разпространението на отрицателните реални лихвени проценти показва, че е малко вероятно декарбонизацията и зелените инвестиции да подобрят производителността и оттам икономическия растеж, поне в краткосрочен до средносрочен план", обясни Дембик.