Класическо дежавю. В Атина отново се събират пратениците на т.нар. "тройка" - представителите на трите институции, които поддържат Гърция с милиардни финансови инжекции. И както и при досегашните преговори с Гърция, така и този път ще бъдат вкарани в употреба всички разрешени, а и неразрешени трикове.

Стари познайници, стара игра

Нека припомним например как бившият министър на финансите Янис Варуфакис небрежно беше включил на запис своя смартфон по време на преговори с европейските си колеги. Естествено, само за да може после на спокойствие да изслуша всичко казано, както твърдеше той тогава.

Същата игра се повтаря и сега. Малко преди да започне мисията на „тройката”, също напълно случайно, в интернет платформата Уикилийкс се появи запис от телефонна конференция, в която шефът на МВФ за Европа Пол Томпсън обяснява позицията на Фонда в преговорите. От този запис става ясно, че споровете между кредиторите никак не са затихнали.

МВФ на драго сърце би се изтеглил от помощите за Гърция, защото милиардите, отпускани на Атина, предизвикват сериозно неодобрение в редица негови страни-членки. Гръцкият премиер Ципрас пък би дал мило и драго да се отърве от опеката на МВФ, но от друга страна той се нуждае от подкрепата на Кристин Лагард и нейните хора, тъй като МВФ се опитва да форсира опрощаване на част от гръцките дългове. Берлин обаче е категорично против подобно опрощаване.

Европа сега е съвсем различна

Точно в същата ситуация се намираха кредиторите и преди десет месеца, когато след дълги препирни беше гласуван третият спасителен пакет за Гърция. След това настъпи известно затишие, но най-вече поради това, че на преден план излязоха много по-важни и драматични теми от нескончаемия дебат за спасяването на една икономически незначителна страна в южната периферия на Европа. Навремето много се говореше за европейската солидарност. Днес, в хода на бежанската криза, може ясно да се види каква е истинската стойност на тази солидарност.

Още навремето беше ясно, че Гърция твърде скоро ще започне отново да се задъхва. Независимо от това, че правителството на Ципрас положи усилия да демонстрира нещо като реформаторски устрем, някакъв действителен напредък в страната изобщо не се забелязва.

Точно от подобен напредък обаче зависи изплащането на следващия транш от спасителните помощи. Освен това Гърция трябва още тези дни да връща лихви и да обслужва старите си дългове. На всичкото отгоре страната се нуждае от милиарди и за справянето с бежанската криза. По всичко личи, че големите разправии дали да се опрощават нови дългове на Атина отново излизат на дневен ред в Европа. Само че това е една Европа, която се промени твърде драматично през последните 12 месеца.